Вероятно в разговори с приятели вече сте установили, че кафето действа по различен начин при различните хора. Едни могат да пият от ароматната напитка и да спят дълбоко след час, а други само след 1-2 чашки дневно се разтреперват или не могат да мигнат. Не, не си въобразявате! Това наистина се случва така.
Кафето действа по различен начин и причината за това е в гените, пише Live Science. Шотландски учени идентифицирали ген, който влияе на разграждането и усвояването на кофеина в организма. Вариацията на този ген влияе върху това дали ще ви се пие много или малко кафе. От него зависи и какъв ще е ефектът на кофеина.
При определени вариации на гена PDSS2 кофеинът се разгражда по-бавно. Това означава, че кофеинът остава в организма по-дълго и човек не трябва да се пие много кафе, за да получи желаното ободряване. Изводите са направени на базата на ДНК изследвания. В тях били включени над 1000 жители на Италия и 1700 души от Холандия. Всички те разказали колко кафе пиели обикновено всеки ден.
Хората, които усвояват кофеина по-бавно, нямат нужда от много кафе
При италианците наличието на определен вариант на гена PDSS2 се оказала свързана с по-слаба консумация на кафе. Те пиели средно по една чаша на ден. Очевидно генът им позволявал да разграждат кофеина по-бавно. При холандците със същата генетична вариация се установила същата тенденция – по-малка консумация на кафе.
Впрочем PDSS2 не е единственият ген, свързан с консумацията на кафе. В предишни проучвания е показвано, че и други гени, кодиращи ензими, които разграждат кофеина, могат да повлияят на количеството кафе, което пием всеки ден. Предполага се, че PDSS2 блокира експресията на тези ензими.
А иначе ползата от консумацията на кафе е доказвана в безброй проучвания. Ползите от ароматната напитка далеч не се свеждат само до ободряване и стимулиране на запаметяването. Тя също така помага срещу атеросклероза, пази от рак на дебелото черво, чисти токсините и отслабва стреса. В умерени количества се препоръчва на всички, като оптималната доза е индивидуална според последните констатации на учените.