Все повече пациенти получават алергични пристъпи, свързани със стреса от самоизолацията, загубата на работно място и финансовите затруднения. Това наблюдава в практиката си д-р Мариана Мандажиева, управител на МЦ „Искър“ и алерголог. (може да запишете час при д-р Мандажиева на 0877 58 90 40).
Разбира се, проявите на алергия се отчитат при хора, които са склонни към подобен тип заболявания или пък са имали такива епизоди в миналото. В медицината отдавна е известно, че силният моментен или хроничен стрес може да се окаже причина за алергичен пристъп или влошаване на съществуващо алергично заболяване, посочва д-р Мандажиева. Ето при кои диагнози психичното напрежение се отразява най-осезаемо:
- алергичен ринит;
- атопичен дерматит;
- астма.
В последните седмици много хора трупат стрес в условията на пандемия. Страхуват се от заразяване с COVID-19, от възможна загуба на работата, от финансови затруднения. “При мен дойде жена с много особен обрив, който при нея излиза за първи път. В хода на прегледа стана ясно, че пациентката е останала без работа и е била принудена да напусна квартирата в рамките на 8 дни. Подозирам, че точно този силен стрес е провокирал проблема”, казва д-р Мандажиева.
По отношение на стреса най-раними са малките. Известен е фактът, че стресът на родителите се пренася върху децата. Те усещат, че възрастните са емоционално потиснати и попадат под въздействието на техните чувства. Така е напълно възможно да получат свиркане в дишането, без да имат астматични пристъпи.
Как стресът ни разболява?
Ефектът на хроничния стрес се изразява в постоянно производство на глюкокортикоиди в организма и нарушаване на баланса между двете основни части на имунната система, полезната, която ни пази от инфекции и свръхактивната, която стои в основата на алергичните заболявания като алергична хрема, бронхиална астма, атопичен дерматит, уртикария.
Връзката между алергичните заболявания и стреса е двупосочна. От една страна негативните психологични фактори повлияват развитието и прогнозата на алергичните заболявания, а от друга алергичните заболявания когато не се лекуват навреме, допринасят за влошаване на психичното здраве.
Все още не са разгадани механизмите, по които се развива едно от най-загадъчните заболявания – хроничната уртикария. Смята се, че една от главните причини е автоимунитет, макар че съществуват и други теории. Съществуват много изследвания, които показват, че стресогенни фактори могат да допринасят за отключване на заболяването. При много хора страдащи от хронична уртикария е наблюдавано вторично безсъние в резултат на стрес и сърбеж преди да се появят обривите. Най-вероятно се нарушава циркадният ритъм на производство на кортизол в организма.
Хроничният стрес се отразява отрицателно не само на нас възрастните, но косвено засяга и децата ни. Проучвания доказват, че високото ниво на хроничен стрес на родителите и хората, които се грижат за децата в първите 6 месеца от живота води до функционална промяна на имунната система при деца с фамилна обремененост с атопия, т. е. деца, родителите на които страдат от алергична хрема, бронхиална астма и атопичен дерматит. Тези деца развиват рано, на около 2-3 годишна възраст, алергично възпаление и имат нарушение в невроендокринната система. При децата, от раждането до 7 годишна възраст, чийто майки са изложени на хроничен стрес, съществува повишен риск от развитие на бронхиална астма.
Какво може да се направи превантивно
Не е възможно да се определи количествено отрицателното влияние на стреса и да се прецени какво количество стрес може да понесе нашата имунна система, но можем да се опитаме по много начини да намалим вредата от него върху нашия организъм.
Слушането на музика, потапянето в интересна книга, спорт, дори при липса на много възможности, хоби, допир до любимия човек, волево отбягване на негативни мисли ще облекчат алергичните заболявания, а може би ще ги предотвратят точно при Вас.
Най-важното е да не се спира лечението на алергични заболявания, ако вече има предписано такова. При по-тежките случаи, където с движение и разсейване не може да се постигне успех, се предпочита лечение с медикаменти – антидепресанти, анксиолитици и други препарати под лекарски контрол.
Редактор Ина Димитрова