Само румънците са след нас в целия ЕС по разходи за онкоболните си, стана ясно на медиен семинар „Училище за журналисти“, спонсориран от „Байер“. В него участваха лекари от двете страни. Средно годишно у нас се харчат по 29 евро на пациент с рак, а в северната ни съседка сумата е още по-малка – 22 евро. Средното европейско ниво обаче е 148 евро. В някои страни като Франция, Дания и Австрия сумата достига до 200-210 евро, изтъкна Анжела Парау, онколог в Института по гастроентерология и хепатология в Клуж-Напока. В Румъния над 50% от новооткритите случаи на рак са в трети или четвърти стадий, когато на пациентите вече не може да се помогне много. В България ситуацията е подобна.
От 30 г. си задавам въпроса, защо откриваме късно рака, каза доц. Галина Куртева, национален консултант по медицинска онкология. „Това, от което бяга българският пациент, е страхът. Съществуват съвременни методи за диагностика и лечение. Всичко това може да промени живота на болния в добра посока. Ужасът от диагнозата трябва а бъде преодолян със знания и добра информираност. Много хора подозират за онкологичното си заболяване, но не отиват на лекар, защото не знаят, че могат успешно да бъдат оперирани, лекувани“, коментира специалистът.
Друга причина е, че липсват национални скринингови програми за най-разпространените онкологични заболявания. Досега били реализирани различни пилотни проекти, но те не дали резултат. Обхванали само част от населението в дадена област. Когато скрининговата програма е приложена както трябва, резултатът категорично е добър, смята доц. Куртева. В здравното министерство вече има изработени програми за масов скрининг на рака на гърдата, дебелото черво и маточнат шийка, но още не се знае кога ще стартират, тъй като за тях ще трябва доста ресурс – лекари, които да преглеждат и пари за изследванията.
Принципът на лечение се определя от онкологичен комитет, а решението се взема индивидуално за всеки пациент, обясни какви са механизмите химиотерапевтът. Новите таргетни терапии са доста скъпи, затова решението се взема от повече специалисти. Уточнява се състоянието на пациента, правят се необходимите изследвания. Тогава се преценява доколко туморът се е разпространили коя схема на лечение точно ще помогне най-добре.
Това е процес на вземане на решения, който е утвърден през годините, поясни доц. Куртева. Решенията никога не се вземат еднолично, защото изискват сложна преценка. „За да се избере прицелна молекула, комбинация от нея с още нещо се иска мнението на няколко лекари, клинични онколози. В комитетите присъстват още радиолози, рентгенолози, а при нужда хирурзи и патолози. Ако имаме решение за лечение, което да продължи няколко месеца, ние решаваме кога и с какво изследване да бъде контролиран пациентът в края, как да продължи терапията, уточнява специалистът.
Хит са новите таргетни терапии, но те не са подходящи за всеки вид рак. Туморът трябва да има определени биомаркери, с които прицелната молекула се свързва. Това се установява с изследвания, които се правят вече в много лаборатории. „Всяка от прицелните молекули е нещо съвършена като синтез и най-често тя е синтезирана за определен вид тумор. Те определят ефективността на формулата. Ето един пример: За да може да се лекува един болен с IDF прицелен блокер, той трябва да бъде изследван дали неговият тумор притежава този фактор. В противен случай терапията би имала обратен ефект. Ние сме задължени да направим такива изследвания, иначе бихме провалили лечението“, обясни доц. Куртева.
Според нея е мит, че се бъркали диагнози. Противораково лечение,проведено на доброкачествен тумор, можело да доведе до много усложнения и затова онколозите внимавали много. „Лечението с цитостатици е токсично за много от органите. Ние всекидневно решаваме сложната задача да определим тънката граница между ефективна и токсична доза. За да се определи необходимостта от лечение, се правят много изследвания, затова грешки не може да има“, добави тя.
В близките години се очаква на пазара да излязат много нови иновативни лекарства за рак. Само една от фармацевтичните фирми разработвала 30 молекули, съобщи доц. Куртева. За да имат много по-бърз достъп до тях българските пациенти, лекуващите им лекари ги пращали да участват в клинични проучвания в чужбина, най-често в Австрия.
СНИМКА: БОЛЕНЗДАВ
