Симптомите при увеличена простата – тънка струя или изпускане на урина

Симптомите на увеличена простатата се развиват заради нарушено равновесие между мъжки и женски полови хормони. Тези процеси са свързани с напредването на възрастта, при наднормено тегло или нездравословно хранене.  Наследствеността също е сериозен фактор за аденома на простатата, както лекарите наричат уголемената мъжка полова жлеза. Говорят още за хипертрофия. Проблемът се дължи на разрастване на парауретралните жлези на простатата. Заболяването се проявява със затруднение при уриниране, често уриниране нощем – от 2 до 5 пъти.

„Според някои от пациентите ми, да стават нощем по 3-4 пъти е нормално, но аз като уролог не мога да си го представя, казва д-р Николай Стоянов от МБАЛ „Никола Василиев“ в Кюстендил. – Дори ми обясняват, че и бащите им така са ставали по няколко пъти нощем. Разбира се, има значение и колко течности са поели вечерта. Когато се наложи човек да стане веднъж, лесно възстановява съня си след това, но когато се буди 3-4 пъти, това нарушава почивката му.“

ОЩЕ: Рак на простатата – симптоми и лечение

Някои ограничават водата заради честите позиви за уриниране

При честите позиви за уриниране през деня понякога се стига до изпускане на малки количества урина. Други възможни симптоми са:

• напъване за уриниране,
• тънка струя,
• продължително изпразване на мехура или с прекъсване.

При някои честите позиви се появяват при шума на течаща вода, дори от чешмата или по телевизора. Други задържат малко урината, докато стигнат до тоалетна, но има и такива, които не успяват и се изпускат. В резултат пациентите се ограничават и не пият достатъчно вода. Това не е добре, напомня урологът.

По-неблагоприятният случай е, когато мъжете получават задръжка и не могат веднага да уринират. Това се случва, когато простатата толкова се е уголемила, че не позволява на урината да премине през пикочния канал. Преживяват го и мъже, които дълго са седели на едно място и са задържали урината поради някаква причина – професионални ангажименти – шофьорите например. И когато стигнат до тоалетна, не могат веднага да се облекчат. Дълго задържаната урина създава условия и за инфекции.

Друг проблем – неволно изпускане на урината

Понякога пикочният мехур е толкова препълнен, че се получава самоволно изтичане на урината и пациентът не може да контролира този процес по никакъв начин. Има мъже, при които се проявяват и двата вида симптоми – позиви за често уриниране, невъзможност за задържане, както и трудно уриниране. Проблемът и в двата случая идва от простатата. При първия, когато позивите за уриниране са чести и трудно се удържат, се прилага медикаментозно лечение, с което дискомфортът се овладява.

Случва се мъже без уголемена простата да имат същите симптоми поради инервацията на пикочния мехур. Тогава и при малко количество урина в него мъжът получава позив и трябва да търси тоалетна. Целта на медикаментите е да намалят повишената чувствителност на пикочния мехур.

Често уриниране може да има и при инфекция на пикочните пътища,

както и при лошо контролиран диабет. Когато нивата на кръвната захар се нормализират, честото уриниране намалява. Пиелонефритите и наличието на кръв в урината също водят до чести позиви. Диагнозата трябва да е много прецизна и да се открие каква е причината за проблема. Рискови фактори за аденома на простатата са наследствената предразположеност, стресът, алкохолът, нездравословното хранене, ГМО, тютюнопушенето, казва лекарят. Когато се прекали с алкохол, малкият таз се напълва с кръв и простатата притиска пикочния канал. Люто, кисело, солено също дразнят. Симптомите се задълбочават при употребата на пикантни храни, алкохол, нездравословен живот.

Проблемите с простатата преди 50 г. – от стрес или диабет

Аденомът на простатата е често срещано социално значимо заболяване и обикновено засяга мъжете над 50-годишна възраст. Възможно е симптомите да се появят и по-рано, но те не се дължат на проблеми с простатата, а на неврогенни разстройства на пикочния мехур, предизвикани от стрес, диабет и други ендокринни заболявания. Може и да са вродени аномалии. При децата се наблюдава изпускане през нощта, което през пубертета обикновено изчезва, но при някои се запазва и след това.

„Пациентите, особено в по- малките градове, не търсят навреме помощ – споделя наблюденията си д-р Стоянов. – Това е тема табу, нещо срамно. Мъжете си търсят оправдания с възрастта или с наследствеността и приемат за естествено да се изпускат, когато прехвърлят 50-те. Когато положението стане нетърпимо, търсят помощ.“

Според лекаря, когато се вземат мерки навреме, медикаментозната терапия постига много добри резултати. В някои случаи се стига и до оперативно лечение – обикновено при около 10% от пациентите. Количеството остатъчна урина след уриниране е един от основните показатели за необходимост от операция при аденом на простатата.

Случва се аденомът да премине в рак на простатата

Това става обикновено при мъжете на 65-80 г. Симптомите са същите както при аденома, затова е трудно да се различат. Задължително се прави изследване на специфичен туморен маркер, който показва, че в простатата има някакъв процес. После се прави пункция на простатата и други изследвания. Стойностите на туморния маркер е нормално да са до 4 нанограма на милилитър.

Ако са над 4 до около 10, тогава пациентът задължително трябва да отиде на уролог и да се подложи на допълнителни изследвания и контролни прегледи на 6 месеца или година. Тогава е задължително и ректално изследване. При медикаментозното лечение се цели туморният маркер да спадне под 1, обясня ва специалистът.

Карцином може да се развие и без да е имало преди това аденом на простатата. Ако се наложи да се оперира карциномът, след това отново се следи туморният маркер. Ако в семейството има мъж, починал от рак на простатата, неговите наследници задължително трябва да се проследяват след 45-годишна възраст.

Кога простатата трябва да се оперира?

Много от пациентите отлагат посещението при уролог или пропускат прегледа заради ректалното туширане, а когато проблемът се установи, процесът вече е напреднал, казва лекарят. При доказан карцином се прави и следващо изследване, за да се установи дали той е в жлезата, или извън нея. Операцията се прави, докато процесът е в самата жлеза. Понякога след хормонална терапия, ако стойностите на маркера паднат, може да се изчака с хирургическото лечение.

Прилага се и терапия с лекарства с продължително действие, които се вкарват в простатата. Онкологичният комитет предлага пациента за конкретния вид лечение – хормонално, лъчетерапия. Изборът зависи не само от стадия на болестта, но и от възрастта на пациента, уточнява урологът.

Феодорина Ляскова, 24 часа