Ваденето на сливици при деца в наши дни се прави много по-рядко, отколкото преди 20-30 г. Това хирургично лечение все още има място в терапевтичната практика, но показанията стават все по-ограничени. Първо се хвърлят усилия за изчерпване на консервативните методи, казва водещият детски УНГ специалист д-р Любен Попов, който приема пациенти в МЦ „Искър“ 22 в София (Телефон за записване 0877589040) .
Д-р Попов, кои точно сливици се оперират?
Когато говорим за операции на сливици, обикновено става дума за проблемна трета сливица. Тя е тази, която най-често се налага да бъде оперирана. Световна тенденция е за ограничаване на показанията. Има все повече данни, че те са един важен орган в сложни взаимовръзки с останалото части на тялото, преди всичко с имунната система.
Има случаи, когато ваденето на сливиците е неизбежно или поне е по-доброто лечение. За операция се мисли, когато детето боледува често или сливиците са хронично болни и се превръщат в източник на инфекции.
Европейска тенденция е обаче този вид операции да намаляват. В практиката навлизат нови, по-щадящи хирургични подходи. В Германия например за последните 5 г. операциите на сливици са намалели с една трета като абсолютно число спрямо предходните 5 г. Освен махането на сливиците изцяло – тонзилектомия, съществува друга операция която дълги години беше отхвърляна – тъй наречената тонзилотомия – частично премахване на сливиците, а не на целите. Прави се преди всичко при пациенти със здрави сливици, които обаче са големи. При запазване на част от сливиците се възстановява нормалното дишане на пациента, но в същото време се запазва имунологичната роля на сливиците. Частичното премахване не се прави при хронично болни сливици, защото огнището на инфекция се запазва.
Статистиката на Германия показва, че освен намаляването на абсолютния брой операции с една трета при децата, има увеличение до над 70% на операцията тонзилотомия. Тонзилектомиите – пълното премахване, са едва една трета от общия брой операции. Това е много голяма промяна само за 5 г.
Има случаи, в които се махат и третата сливица, и тези в гърлото, но те са малко. Показанията са при много големи и много болни сливици. В детската възраст обикновено се маха или едното, или другото.
Възможно ли е хората с извадени сливици да боледуват по-често от инфекции на долните дихателните пътища?
При махане на сливиците те се опитват да компенсират тяхната функция. Когато човек яде или пие нещо, което дразни, те реагират. Човек усеща болка, дискомфорт. Това е състояние, което няма как да се излекува. Не е тежко усложнение, но е неприятно и влияе на качеството на живот. Рядко се налага прием на антибиотици.
Когато и тези малки сливици не могат да изпълняват функцията си както трябва, при част от хората инфекциите отиват направо към белия дроб. За съжаление, досега решение не е измислено.
Има ли новости при самата операция за вадене на сливици?
По отношение на самата операция има много нови неща. Навлязоха поне 4-5 нови технологии за махане на сливиците. Всеки един от тях си има предимства и недостатъци. Целта на новите методи е да намали риска от следоперативни усложнения, които не са малко при този вид операция, макар че отстрани тя изглежда като лека. Следоперативна смъртност не е съвсем ниска, затова такава операция трябва да се обмисли внимателно.
След хирургичната намеса има специфичен хранителен и двигателен режим.
Автор Ина Димитрова
