Венците (гингива) са част от пародонта. Пародонтът представлява зъбодържащият апарат и е съставен от цимент, облицоващ корена на зъба, алвеоларна кост, в която се помества коренът, периодонциум – периодонталните лигаменти и гингива. Целият пародонт осигурява връзката на зъба с костта.
Гингивата е част от устната лигавица, но строежът й е с някои особености, свързани с функцията. Около шийката на всеки зъб се образува физиологичен джоб, където със специални приспособления и механизми се осигурява плътно свързване със зъба. Връзката се нарича „епително прикрепване“ и стабилността й осигурява здравето на целия пародонт. Това прикрепване се намира точно на границата между емайла, покриващ коронката на зъба, и цимента, покриващ корена на зъба. Тази сложна връзка представлява стабилна преграда за храна, микроорганизми, разпадни продукти и др.
Нарушаването на връзката е свързано със заболяване на пародонта
За да се увреди обаче тази връзка, основната причина е развитие на гингивит – възпаление на венците, което е достатъчно продължително и активно, за да доведе до срив в локалната защита и напредване на възпалението. Обикновено в тези случаи отдръпване не се открива външно, тъй като венците са възпалени и подути. Тяхното подуване прикрива реалното отдръпване на епителното прикрепване. Ако на този етап започне активно лечение, възпалението на венците ще отзвучи и това ще се види с намаляване на зачервяването, подуването и кървенето. Венците ще имат здрав бледорозов цвят, но епителното прикрепване ще си остане по-долу от нормалното ниво и част от кореновия дентин може да се вижда.
В тези случаи могат да се извършат специални хирургически интервенции за възстановяване на нормалния релеф на гингивата и за покритие на корена. Подобна картина може да се наблюдава при венци около мостови конструкции. Поради недостатъчна или неправилна орална хигиена възниква гингивално възпаление, изискващо лечение. След лечението и нормализиране на венците част от корените на зъбите може да останат непокрити от венец и коронките или мостовете да не предпазват вече качествено зъбите. Друг случай, при който може да се наблюдава „отдръпване на венци“, са така наречените венечни рецесии.
Отдръпване на венеца в определени участъци или само за някои от зъбите. В детска възраст това се случва например, когато има къси връзки на свободната лигавица с прикрепената. При тези случаи не е задължително да има възпаление на венците. Този проблем се решава чрез освобождаване на късите връзки (хирургично).
Има и друг вариант на отдръпване на венците, което се случва без възпаление
Това става при здрави и бледорозови венци, но отново има оголване на част от корена на зъба. Може да се види при суровоядци поради твърдата консистенция на храната. Въпреки че съвременните познания за пародонталните заболявания показват преди всичко възпалението като причина за загубата на пародонта, все пак се наблюдават редки случаи на такава загуба без наличие на активно възпаление. Трудно е да се каже дали тези етапи не са били предшествани от активно възпаление, довело до това състояние след лечение, особено ако пациентът отрича за такова. Много вероятно е тези състояния да са резултат от активно зъбно почистване след възпаление, довело до оздравяване.
Каквато и да е причината, при всеки признак за възпаление на венците трябва да се потърси квалифицирана помощ и да се получи адекватно лечение. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-пълноценно ще бъде възстановяването.
Проф. Милена Пенева, национален консултант по детска дентална медицина