Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване влиза в сила от 25 октомври 2013 г. Директивата е в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз по делото „Кол и Декер“, взето на 28 април 1998 г., с което се установява правото на пациентите да получат медицинско лечение в друга държава-членка без предварително разрешение и разходите им да бъдат възстановени в съответствие с тарифите на страната, в която са осигурени.
Тя не отменя Европейската здравно-осигурителна карта. Директивата предвижда въвеждането на обща рамка, за да:
- изясни правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване;
- гарантира безопасността, качеството и ефективността на здравното обслужване, което ще получат в друга държава-членка на ЕС;
- насърчи сътрудничеството между държавите-членки по здравните въпроси.
Директивата не се отнася за:
- дългосрочните грижи;
- трансплантацията на органи;
- публичните програми за ваксинация.
Задължения на държавите-членки
Всяка държава-членка определя една или няколко национални точки за контакт за трансгранично здравно обслужване (в България това ще бъде НЗОК). Точките за контакт ще се консултират с пациентските сдружения, изпълнителите на здравни услуги и здравно-осигурителните институции. Те ще са отговорни за предоставянето на информация на пациентите относно техните права, когато решат да се възползват от трансгранично здравно обслужване. Гражданите ще получат и координатите на националните точки за контакт в другите държави-членки.
Държавата-членка по мястото на лечение организира и осигурява здравното обслужване. Тя е отговорна за гарантиране на качеството и безопасността на предоставеното здравно обслужване чрез прилагането на контролни механизми. Тя отговаря и за защитата на личните данни, и прилагането на принципа за равно третиране на пациенти, които не са граждани на страната. Националната точка за контакт (Централа на здравна каса, здравно ведомстмо) в държавата-членка по място на лечение е длъжна да предостави на пациентите необходимата информация.
След предоставяне на здравните грижи, държавата-членка по осигуряване (България) е тази, която отговаря за възстановяването на разходите на осигуреното лице при условие, че полученото лечение е предвидено в националното й законодателство.
Държавата-членка по осигуряване гарантира, че разходите, направени от осигурено лице, което получава трансгранично здравно обслужване, ще се възстановят, ако лицето има право на вида на полученото обслужване (тоест ако е редовно осигурен у нас). Размерът на възстановяване на разходите на пациентите се равнява на стойността, която би била заплатена, ако лечението е било проведено в собствената им държава. Сумата не трябва да надвишава действителните разходи за грижите. Държавата-членка по осигуряване може да възстанови и свързани с лечението разходи, като разходи по настаняване и пътни разходи.
Осигурено лице може да получи възстановяване на разходите за услуги, предоставени и чрез средствата на телемедицината. Държавата-членка на ЕС, където се осигурява пациентът, може да въведе система за предварително разрешение по отношение на определено трансгранично здравно обслужване, за да се избегне рискът от подкопаване на планирането и/или финансирането на нейната здравна система. Тя трябва да предостави това разрешение автоматично, ако пациентът има право на това здравно обслужване и в случай, когато лечението не може да бъде предоставено на територията на страната в срок, който е обоснован от медицинска гледна точка.
Държавата по осигуряване може да откаже да даде предварително разрешение на пациент в много специфични случаи (както е посочено в Директивата), когато съществуват:
- риск за безопасността на пациента;
- риск за безопасността на широката общественост;
- сериозни и конкретни съмнения за доставчика на здравно обслужване по отношение на спазване на стандартите за качество на обслужването и безопасност на пациентите;
- когато въпросното здравно обслужване може да бъде предоставено на нейната територия в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка.
Ако пациентът поиска предварително разрешение и условията са изпълнени, разрешението трябва да бъде предоставено в съответствие с Регламента, отнасящ се до координирането на системите за социално осигуряване, освен ако пациентът поиска да бъде лекуван в рамките на настоящата Директива.
Административните процедури, свързани с предоставянето на здравни грижи трябва да бъдат необходими и пропорционални. Те следва да се прилагат по прозрачен начин, в рамките на определените срокове и да са основани на обективни и недискриминационни критерии. При обработката на заявлението за трансгранично здравно обслужване държавите-членки трябва да вземат предвид здравословното състояние на пациента и спешността на конкретните обстоятелства.
СНИМКА: АРХИВ
