За цените на лекарствата през последните дни се води дебат, в който емоциите са повече, отколкото конкретните факти и аргументи. До октомври 2011 г. имаше три комисии към здравното министерство – по цените, по реимбурсния списък и по прозрачност, която има контролни функции върху дейността на първите две. После първите две бяха обединени в една (това стана през октомври с поправка на закона за лекарствата – б. р.) с идеята документацията по включване на нови лекарства да става максимално бързо.
Прехвърлянето на лекарствата на онкоболните от здравното министерство към касата стана с промени в същия закон. Законът се променя от парламента. За мен отначало беше спорно прехвърлянето на някои скъпо струващи лекарства от МЗ към бюджета на касата. При първоначалните обсъждания пациентските организации твърдяха, че това е в интерес на болните. И тези, които днес твърдят обратното, миналата година бяха на друга позиция. Сега твърденията отидоха на лична основа, кой каквото и да каже, обясненията му винаги ще бъдат шумно размахвани като нещо скандално.
За мен всъщност скандал няма. Принципът на определяне на цените е много ясен и прозрачен. Списъците с лекарствата и това колко струват те са достъпни на сайта на министерството. Всеки може да отвори и да види за кой лекарствен продукт на коя фирма каква цена е определена, в кое приложение на лекарствения списък присъства, какъв е процентът на реимбурсация.
Не мога да посоча чисто технически как се изчисляват цените. В по-голямата част от страните от ЕС правилата са унифицирани и се прилага принципът на референтните държави. Ние се сравняваме с 8 страни от Евросъюза, България пък е референтна за други държави. Точно това присъствие в определени списъци определя политиката на фирмите, които защитават цени на даден пазар. У нас се е наложила като инструмент пределната цена. Това, което комисията по цените определя за лекарствата, които са за свободния пазар в аптеките, е пределна цена. Това не е цената, на която реално се продава. Истинските цени са по-ниски.
В България има активен пазар, конкуренция и техните правила действат независимо от държавната регулация. Законът у нас много детайлно и прецизно е разписал процедурата за определяне на цена на медикаменти по лекарско предписание, които фигурират или не фигурират в позитивния списък, а също и за тези, които са без лекарско предписание. Празноти няма. Комисията по лекарствата не съставя цените произволно. Над нея е комисията по прозрачност, където търговците и производителите могат да се жалват. Тези жалби са част от рутинната работа по определяне цените на лекарствата. Имали сме по 50 възражения за едно лекарство. Има възможност страна, която се чувства ощетена, да се жалва и в съда.
В състава на комисията по лекарствата влизат членове на здравното, финансовото министерство, лекарския и зъболекарския съюз. Никоя страна няма превес като членове. Дори някой да иска да постигне по-голямо въздействие, няма как да се случи. Това не означава, че всичко е идеално. Има технически грешки, но има и възможност те да се атакуват първо пред комисията по прозрачност, а после и пред съда.
Пушилката през последните дни е заради тенденцията у нас да се вдига много шум с емоционални аргументи, за да се внуши, че нещо се прави със зъл умисъл. Конкуренцията е огромна. По някои позиции има регистрирани по 30-40 генерични продукта. Никой няма интерес да държи високи цени. Аптеките у нас също са много и те също се конкурират помежду си в търговията на дребно. През последната година 90% от заявленията за промяна на цените са за намаление.
Наистина промяната в начина за покупка на лекарствата – от един централизиран търг в здравното министерство към десетки по-малки търгове в болници и центрове, доведе до повишаване на цените. Неизбежно е това да се случи, когато купувачът е по-малък. Тогава отстъпките са по-малки в сравнение с тези, давани на държавата, защото обемът е друг.
За прехвърлянето на всички лекарства към касата имаше и други аргументи. След като в България всички здравни дейности се финансират от касата, редно е всички медикаменти да се осигуряват също от нея. Иначе става така, че веднъж хората плащат с вноски към НЗОК за здраве, а втори път – чрез данъците си пълнят бюджета на здравното министерство. Иначе конфликтът между МЗ и касата по отношение на разпределението на средствата винаги е бил налице и ще продължи да съществува, докато и двете ведомства разполагат поотделно с бюджети.
Следя всичко в медиите около скандала с лекарствата, но не намирам нещо, което да е нарушение на нормативен акт. Може на някого нещо да не му харесва, може би се поддава на емоции повече, отколкото трябва. Фармацевтичният пазар е жесток. Факт е, че всяка фирма се опитва да реализира повече ползи за себе си. Но мисля, че да се твърди априори, че непременно всичко се извършва със зла умисъл, не носи ползи за никого.
Източник: „24 часа“
