сряда, 27 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеЗащо някои хора не образуват антитела след ваксина или боледуване?

Защо някои хора не образуват антитела след ваксина или боледуване?

В хода на пандемията стана ясно, че някои хора не могат да образуват антитела изобщо или пък го правят, но недостатъчно. Няма значение дали е след преболедуване или след ваксина – това е особеност на самия организъм, казва проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по Клинична имунология в УМБАЛ „Александровска“ и национален консултант по същата специалност.

Това са хора с някаква форма на имунен дефицит, дефект в едно от звената на имунния отговор – вроден или специфичен, пояснява проф. Наумова. При повечето от тях може да се открие генетичен дефект, свързан с продукцията на антитела. Има и хора, при които не могат да се образуват нито антитела, нито Т-клетки.

Освен генетичен дефект, друга причина за това явление може да е свързана с прием на определени медикаменти, потискащи имунната система. Например има лечение с моноклонално антитяло за потискане на В-лимфоцитите, а те са много важни за образуване на антителата. При такива хора обаче може да има поне Т-клетъчен отговор, включително и при COVID-19 след преболедуване или ваксиниране.

Какво се прави, ако човек не образува антитела от ваксина?

Кой имунитет е по-силен – след ваксина или след боледуване?

Имунологичната наука е натрупала факти, според които по принцип имунитетът след боледуване е по-добър и дълготраен от този след ваксина. Има обаче и някои изключения. Ваксините са препарати, създадени по различни технологии.

При някои от тях като живите атенюирани например, отговорът е много по-добър отколкото при други имунизации. Добър резултат се постига дори само с една доза. Наблюдава се както клетъчен отговор – Т-клетки, така и хуморален – В-клетки. Инактивираните ваксини са с по-ниска ефективност от живите атенюирани, по-слаб е ефектът от тях и в сравнение с имунитета след боледуване. Реакцията на организма е свързана главно с образуване на антитела, но те може да намалеят с времето, защото полуживотът им е около 21 дни. Ако след време няма дразнител, който да поддържа този титър – нивото на антитела, обикновено те падат.

Антитела и видове имунитет след ваксина и преболедуване от COVID-19

Някои ваксини водят до по-добър имунитет от боледуването

„Има обаче и изключения. Някои ваксини индуцират по-добър отговор от самата вирусна инфекция – като пример ще дам ваксината срещу HPV. При бактериалните препарати – тези срещу хемофилус инфлуенце тип В и пневмококовата ваксина. Последните два са много важни, включени са в задължителния имунизационен календар при малките деца“, пояснява проф. Наумова.

Ползата от прилагането на ваксините, също и с оглед на коронавируса, е че те предотвратят тежкото протичане, усложненията при инфекцията, които често се случват на практика. Въпросът не е свързан с това, кой имунитет е по-добър, а на каква цена ще го постигнем.

При COVID-19 още няма достатъчно данни, които да хвърлят достатъчно светлина върху въпроса, какъв и колко продължителен ще бъде този отговор. Към момента данните сочат, че преболедувалите имат по-малко антитела към спайк протеина на коронавируса, но пък при тях те са много по-дълготрайни и са насочени освен това и към други компоненти на вируса – мембранният протеин и нуклеокапсидите.

Д-р Даскалов: Ето как коронавирусът уврежда очите!

Защо се налагат бустерни дози при имунизациите?

Отговорът на този въпрос е свързан със силата, видът и продължителността на имунната памет, които са различни при отделните патогени. При едни ваксини лекарите следят дали има антитела и постоянното им присъствие е фактор за добър имунитет. По този критерий се съди дали има нужда от реваксинация – такъв пример са ваксините срещу дифтерит и тетанус. При други ваксини е по-важно да има добър първоначален отговор, който после може и да намалее – пример е тази за хепатит В. Не може всички ваксини да се слагат под един знаменател.

Редактор Ина Димитрова

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -