Колко трае имунитетът срещу COVID-19 при преболедувалите? Това е един от важните въпроси, чиито отговори все още не са напълно ясни. Има някакви сведения, но те са малко и противоречиви. При първия случай, когато мутирал коронавирус причиняваше атипична пневмония – SARS (2002 г.), изследванията показаха, че антитела може да се намерят в кръвна на оздравелите за период от около 1-2 години.
Има обаче и други неща, които са важни по отношение трайността на имунитета. Такива са например функционалните характеристики на образуваните антитела. Те трябва да имат способност да неутрализират и блокират вируса. За момента няма големи надеждни проучвания, от които да става ясно дали това е така. В Сингапур например отделни изследвания откриват антитела, но въпреки това отчитат втори пик.
Ако няма антитела, възниква въпросът, какво се дължи това? Възможно е в отделни случаи те просто да не се откриват поради некачествени системи за изследване.
Има и хора, които не могат да образуват антитела след боледуване. Това е установено в процеса на масово имунизиране. Става дума за особеност на организма, в медицината ги наричат “нон-респондери”. По отношение на ваксините те са около 5% от общото население. Дали този процент може да се очаква и при имунитета срещу COVID-19, тепърва предстои да стане ясно.
Коронавирусите са голямо семейство, известно отдавна. Те се откриват при всички животни. При човека причиняват значителна част от острите респираторни заболявания (ОРЗ), особено през есенно-зимния сезон. В конкретния случай с коронавируса SARS-CoV-2, причинител на COVID-19, са установени два генетични варианта – S и L. Варианта S е еволюционно по-стар, по-малко разпространен и по-слабо агресивен. Варианта L е по-разпространен и по-агресивен, но затова пък данните от последните месеци показват, че относителната му честота намалява.
Има два възможни сценария, по които SARS-CoV-2 може да се развие:
Първият е вирусът да се самоограничи постепенно, подобно на предишните епидемии от 2002-2003 г. ( SARS1) и 2012-2015 г. (MERS). Вторият е да се приобщи към групата респираторни вируси, ежегодно причиняващи ОРЗ, заедно с адено-, рино- и още много други вируси. Разбира се, зависи и от това дали ще се появят още критични мутации, които да се предават от човек на човек. Още не знаем дали той ще загуби своята вирулентност (способност да заразява – бел. ред.) или пък ще стане още по-силен. Много ми се иска този вирус да последва съдбата на SARS1 и MERS, за които не сме чули нищо след годината, в която те се появиха – преди 15 г. за първия и 4-5 г. за втория. Те не са се появявали повторно.
Малцина си спомнят сега, но за двете по-стари мутации на коронавируса бяха разработени ефективни ваксини. Не се стигна до използването им, понеже SARS1 и MERS изчезнаха по естествен път. Неприятното е, че тези същите ваксини сега не могат да се приложа при COVID-19. Той е много променен спрямо тях и те няма да са ефективни.
В момента се провеждат мащабни генетични изследвания – сравняват се геномите на различните изолати, както от един регион, така и от различни географски региони. Със сигурност има различия в щамовете, изолирани в Европа, САЩ, Латинска Америка или Азия. Много е вероятно да има различия и между европейските щамове – например между варианта в Италия и този у нас. Това е теорията, реалното ще стане ясно в бъдеще, когато се обобщят и анализират данните. Съвременните методологии позволяват изследването на много голям брой генетични варианти и сравняването им.
Междувременно стават ясни нови симптом, свързан с клиничната проява на коронавируса – обриви по краката. Те се наблюдават основно при деца и млади хора.
Други симптоми, които допълниха първоначалните докладвани, са:
- загуба на обоняние и вкус;
- диария, която е по-честа от очакваното и др.
Постоянно се описват и нови усложнения в хода на инфекцията – кардиологични, неврологични и др.