При рязко навеждане може да се получи внезапно много силна режеща болка в поясната област и пълна невъзможност за движение. Пациентът остава неподвижен в определена поза. Всеки опит за движение засилва болката. Болката се провокира и от напън, кихане, кашляне. Причината е дискова херния или дископатия.
Принудителната поза зависи от локализацията и големината на дисковата херния – най-често пациентът е приведен напред и леко встрани. Особено е болезнен опитът за изправяне. Тази остра болка в кръста е позната под термина „секване“. Секване може да се получи и при повдигане на тежест в неудобно положение, внезапно движение, рязко изправяне от наведено положение, падане върху седалището или краката.
Освен в поясната област болката може да се разпространи към хълбока и крака и да достигне до стъпалото и пръстите. По-рядко болката обхваща и двата крака и може да се усложни с нарушение в уринирането и дефекацията. Това усложнение е типично за т.нар. медианна дискова херния.
Какво представлява дисковата херния
Дисковата херния представлява изпъкване и изместване на т.нар. пулпозно ядро извън фиброзния пръстен на междупрешленния диск. Има няколко степени на дискова херния:
1) начална дископатия – леко изместване назад на пулпозното ядро и бомбиране на диска;
2) дискова протрузия – непълно разкъсване на фиброзния пръстен с частично излизане извън него на пулпозното ядро;
3) дисков пролапс – голяма част от пулпозното ядро излиза извън пределите на диска и пролабира в гръбначния канал, като притиска нервните коренчета.
Дисковата херния (дископатия) най-често е разположена встрани и назад (латерална херния) и по-рядко назад (медианна херния). При първите две степени на дискова дегенерация се наблюдават рецидивиращи болки в кръста (лумбаго, лумбалгия) с болезнени и ограничени движения в по-ясния дял.
При латерален дисков пролапс се притискат най-често 5-ото поясно коренче или 1-ото сакрално коренче и тогава болката се разпространява по задно-страничната повърхност на крака, стъпалото и пръстите. Болката се придружава от неприятни усещания като мравучкане, парене, боцкане.
Болките в гърба – най-често заради дискова херния или стеноза
Симптоми и прояви на дископатия
При по-силно притискане на нервните коренчета се наблюдава мускулна слабост със затруднено ходене на пети или пръсти, потискане или угасване на рефлексите в крака. При задна (медианна) дискова херния, особено когато е по-масивна, се притискат всички нервни коренчета на т.нар. конска опашка и в резултат се развива пареза до парализа на долните крайници с нарушение в уринирането и дефекацията и обезчувствяване на седалищната област.
При чести рецидиви и при персистиране на оплакванията настъпва намаление на мускулния тонус на подбедриците и изтъняване на крака.
Дисковата херния е най-честото заболяване на нервната система и е на второ място като причина за временна нетрудоспособност след простудните заболявания. Междупрешленните дискове са физиологичен амортисьор (омекотител) и осигуряват гъвкавостта на гръбначния стълб. С възрастта консистенцията на диска се уплътнява, намалява водното му съдържание, отслабва еластичността на фиброзния пръстен и дискът постепенно фиброзира.
Настъпват артрозни промени в междупрешленните стави, разрастват се т.нар. остеофити (шипове). Дисковата херния се наблюдава най-често във възрастта 30-40 години, когато пулпозното ядро все още е запазило своята желатиноподобна консистенция и подвижност. След тази възраст промените в ставите, лигаментите и стеснението на отворите, през които преминават нервите, са причина за хронични болки в кръста и долните крайници.
Болките в кръста може да са свързани и с други заболявания
Остро развитие на болки в поясната област може да се дължи на други причини – други заболявания на гръбначния стълб или в съседство (остеопороза, спондилолистеза, тумор, фрактура, възпалително заболяване), заболявания на вътрешните органи в коремната кухина и на урологични и гинекологични заболявания в малкия таз.
За уточняване на диагнозата са необходими рентгенографии или компютърна томография/ магнитно-резонансна томография на прешлените, електромиография, изследвания на кръвта и др. Лечението в острия период изисква имобилизация за 4-6 дни – режим на покой в удобна поза, на твърдо легло или ортопедичен матрак. Назначават се обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства. При определени случаи след мануално тестуване се предприема мануална терапия и/или екстензии.
При остро развитие на слабост в долните крайници с тазоворезервоарни нарушения има индикация за спешна операция. Планова операция се предприема ако болката не се повлияе, при продължителна принудителна поза, персистиране на двигателните и сетивните нарушения. След преминаване на острия период следва внимателно раздвижване с имобилизиращ корсет, лечебна гимнастика за укрепване на паравертебралните и коремните мускули, които са своеобразен физиологичен корсет.
Препоръчват се също физиотерапия, балнеолечение, кални бани. Необходимо е намаление на телесното тегло, избягване на физически натоварвания и на резки движения, особено навеждане и изправяне, обучение как да се вдигат тежести, седене в удобен стол с облегалки, избягване на дълго седене или работа в една и съща поза, на продължително ходене или стоене прав и др.
Доц. Олга Григорова, Александровска УМБАЛ, Клиника по нервни болести