Конюнктивити, алергии и синдромът на сухото око заради жегата и работата на екран са най-честите проблеми, заради които пациентите търсят помощ при офталмолога. Това разказа д-р Димитриос Власиадис, началник на Отделението по очни болести в МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив. Има и пациенти с травми на очите при градинарство или разходка сред природата.
Сухото око се влошава от жегата
Един от 5-има българи се оплаква от дразнене и сухота в очите. Това е провокирано от горещините в съчетание с активното използване на компютри, таблети и смартфони. Проблемът е, че при някои хора образуването на сълзи е по-малко, а топлината навън и взирането в екрана само влошават нещата.
Синдромът на сухото око наподобява симптомите на алергия и засяга почти всеки пети. През летните месеци с покачването на температурите и използването на климатиците оплакванията се засилват. Ускорява се изпаряването и започва дразнене, зачервяване, често мигане, усещане за чуждо тяло, светлобоязън и парене. В тези случаи е подходящо използването на изкуствени сълзи.
Алергичният конюнктивит се активира през лятото
Друг актуален летен проблем са алергичните конюнктивити или така нареченият вернален конюнктивит. Обикновено се диагностицира с първите силни слънчеви лъчи в началото на пролетта и затихва в края на август. Те се причиняват от различни алергени и симптомите са от лек сърбеж и зачервяване до обилно сълзене, светлобоязън и подуване на клепачите. Най-често се засягат деца от 2 до 6 г. и предимно момчета. В случай на алергии е добре да се избягва запрашена среда.
UV лъчи могат да увредят ретината
Препоръчително е носенето на слънчеви очила, които осигуряват физична бариера и шапка с козирка. Хората с алергии трябва често да изплакват очите и задължително да влизат в басейни с плувни очила.
Ултравиолетовите лъчи са опасни както за кожата, така и за очите, а честото и прекомерното излагане на слънце без очила също е вредно за зрението, напомни д-р Власиадис. Ако всеки не се погрижи адекватно да защити очите си в дългосрочен план, това може да доведе до развитие на птеригиум (външно перде), катаракта (вътрешно перде), проблеми с ретината. Установено е, че хора които работят на открито развиват с около 10 години по-рано катаракта в сравнение с хората, които работят на закрито.
Хлорът и бактериите в басейните са опасни
Плувните басейни и морето са идеални места за заразяване с вирусен или бактериален конюнктивит. Струпването на много хора, водната среда и бактериите в площите около нея са лесна предпоставка за предаване на заразата. Проблем създава и прекомерната употреба на дезинфектанти. Тогава може да се получи токсично засягане на целия преден очен сегмент.
Конюнктивитът протича със зачервяване на очите и секрет. Заболяването може да доведе до намаляването на зрението, когато се засегне и роговицата.
Добрата лична хигиена е основната предпазна мярка срещу тези инфекции. Конюнктивитът се предава чрез контакт било директен или индиректен, чрез общи предмети или принадлежности.
Внимателно с дървета и храсти – нараняват очите
Ремонти, градинарство и игри на открито може да доведат до травми на очите, предупреждава д-р Димитриос Власиадис, началник на Отделението по очни болести в МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив. Битовите злополуки стават докато хората берат плодове. Тогава по невнимание може да се стигне до одраскване на роговицата на окото от листата и от клоните на дърветата. Друга опасност за очите е използването на различни химически агресивни вещества в домакинството, защото топлите месеци са предпочитани за голямото чистене. В такива случаи се препоръчва носенето на подходящи предпазни очила, когато това е възможно.
Статистиката показва, че травматизмът се увеличава с идването на лятото, а нараняванията на очите са честа причина пациентите да търсят консултация със специалист, посочва д-р Власиадис. Те са много и разнообразни, а в доста случаи и с лоша прогноза по отношение на зрението. Характерно е засягането на множество очни структури, при което точната диагноза, адекватната първа помощ и добрата обработка на нараняването са от решаващо значение за крайния изход.
По текста работи Ина Димитрова