Висцералната лайшманиоза уврежда костния мозък, срива имунитета

PRINT
лекар преглед

Висцералната лайшманиоза е заразно паразитно заболяване, която се пренася след ухапване от папатациеви мушички, които преди това са пили кръв от заразено куче – резервоар на паразитите, които се наречени лайшмании.

Не е задължително то да изглежда болно, но нерядко уличните помияри са носители на висцерална лайшманиоза, посочи доц. Димитър Вучев, специалист по паразитни и тропически болести в инфекциозна клиника на Университетска болница „Св. Георги“ в Пловдив. Инкубационният период е много дълъг – от 2 до 8 месеца, но може да продължи и повече.

Симптоми на лайшманиоза

Заболяването започва с температурни пристъпи като по 2-3 пъти в денонощието пациентът вдига 39-40 градуса. Увеличават се далакът, черният дроб и лимфните му възли. Тези болестни прояви са много характерни за висцералната лайшманиоза и трябва да накарат лекаря да направи кръвни изследвания, при които се установява, че болният развива анемия.

Пациентът често получава кръвоизливи от носа и венците. Засегнат и увреден е и костният мозък, в който паразитите се размножават, а това води до потискане на кървотворенето и рязък спад на имунитета. Това е причина те обикновено да развият и вторична инфекция, започват да получават чести кръвоизливи и постепенно отслабват на тегло. Стигат до кахексия, но са с подут корем от увеличения далак и уголемен черен дроб. Усложненията, които лайшманиозата причинява водят неминуемо до смъртен изход, ако не се проведе своевременно специфично лечение.

Наричат висцералната лайшманиоза кала-азар, което в превод означава черна болка, защото кожата потъмнява. Известна е още и като черен мор, тъй като е смъртоносна, ако не се лекува.

Болните са предимно деца, но все по-често и възрастни

Заразата, разпространена у нас, е от средиземноморски тип и засяга предимно децата, защото имунитетът им е недоизграден. В последно време обаче все по-често се диагностицира и при възрастни хора, чийто дял вече заема над 40% от случаите.

Въпреки че симптомите на болестта са характерни и насочват към диагнозата, личните лекари рядко мислят за нея и нейното поставяне закъснява, каза доц. Вучев. За да бъде потвърдена, се прави паразитологично серологично изследване и костно-мозъчна пункция.

И това паразитно заболяване, също като маларията, се лекува трудно, защото у нас липсват специфични препарати, най-често антимонови производни, които се доставят от чужбина. Радикалното лечение продължава 4 седмици.

Висцералната лайшманиоза беше изчезнала от нашата страна в продължение на три десетилетия – до 1987 г. В този период не е бил ргистриран нито един местен случай. Причината е, че през 1960-1961 г. в страната са ликвидирани към 1 млн. кучета, които са природен резервоар на болестта. Пак по същото време употребата на инсектицидния препарат ДДТ, прилаган за борба срещу комарите – преносители на маларийните паразити, редуцира и популацията на папатациевите мушички. Така че не е имало и кой да пренася болестта.

От 1987 г. досега в България са регистрирани към 130 случая, като най-засегнати са регионите около Петрич, Стара Загора и Пловдив, където от 1993 г. насам са заболели 13 души, от които 9 са от Първомай и съседни селища. Последните двама пациента, лекувани тази година, са също от тази община. Интересното е, че единият заболял е дете от Смолянска област, заразено най-вероятно по време на гостуване в Първомай, посочи доцентът.

[Общо: 7    Средно: 3.7/5]
Висцералната лайшманиоза уврежда костния мозък, срива имунитета беше последно модифицирана от: април 20th, 2019 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *