Хроничното възпаление на носа и околоносните кухини, наричано още риносинуит, се среща много по-често на места, където има замърсяване на въздуха. Това е вероятната причина за много от случаите на постоянно запушен нос. Досега имаше по-скоро предположения за връзката между постоянно запушения нос. Сега обаче учени от Университетското училище по медицина „Джонс Хопкинс“ в Балтимор проучили в детайли какво се случва.
Експертите проучили механизма в лаборатория върху мишки. Те били изложени в продължение на 16 седмици по 6 часа на ден на замърсен въздух. Гризачите вдишвали концентриран балтиморски въздух. За експеримента в него се съдържали 61 микрограма частици на кубичен метър. Те били с максимална големина 2,5 микрометъра. Това е толкова малко, че дори прахови частици и полени от растения не попадали в този въздух.
За сравнение – въздухът, на който били изложени мишките, съдържал 30 до 60 процента по-малко частици отколкото въздуха в Ню Делхи, Кайро или Пекин. За да се види влиянието на мръсния въздух, учените наблюдавали контролна група мишки, които не били изложени на такова замърсяване.
Фините прахови частици провокират възпаление в носа
След 16 седмици учените от Балтимор изследвали под микроскоп клетки от носовете на мишките, дишали фини прахови частици. В тях открили осезаемо по-голямо количество бели кръвни телца, които са признак на възпаление. Броят на клетките – бели кръвни телца, които унищожават болестотворни причинители, бил 4 пъти по-голям, отколкото при другите, които дишали чист въздух.
В тази група освен това били установени пет до 10 пъти повече цитокини. Тези химични вещества са естествени за организма – при възпаленията играят важна роля. Привличат една определена форма на бели кръвни телца – еозонофили. Тези от своя страна изпълняват важна задача за имунната отбрана. Допринасят обаче и за възникването на астмата. Изводът е, че хроничното излагане на замърсен въздух предизвиква един вид астма в носа. Това коментира д-р Раматан, автор на проучването.
Удебелен епител като маркер на възпалението
Учените разгледали под микроскоп клетки от епитела на носните кухини. Те са от външния слой на лигавицата. Установили, че епителът на мишките, изложени на мръсен въздух, бил с 30-40% по-дебел, отколкото този на мишките, дишали чист въздух. Това е още един знак за възпаление.
Фините прахови частици освен това довели до покачване на протеиновия албумин. Това е белег, че лигавичната бариера в носа е изложена на увреждащо влияние.
Мръсният въздух намалява способността на лигавицата да пази от микроби
Лигавицата отвътре на носа и околоносните кухини играе огромна роля като предпазна бариера. Нейните клетки трябва да пазят от инфекции и дразнене чрез полени или микроби. Мръсният въздух обаче намалява тези нейни способности и това е установено само след около 4 месеца.
Това е важен извод за много хора, които страдат от постоянно запушен нос. За хроничен синузит се говори, когато проблемите продължават над 12 седмици. Много засегнати се оплакват освен това от постоянен секрет в носа, главоболие, болка и усещане за притискане под очите. В резултат може да изпитват хронична умора.
Големите градове в България са сред тези с най-мръсен въздух в Европа. Съдът на Европейския съюз осъди наскоро България заради сериозното замърсяване на въздуха в страната. Допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици се превишават систематично и заради липсата на мерки за овладяване на проблема от години.
Ина Димитрова