вторник, 26 март, 2024
- Реклама -
НачалоЛюбопитноЛекари без специалност по онкология предписвали медикаменти за рак

Лекари без специалност по онкология предписвали медикаменти за рак

Онкохирурзи допускат сериозни грешки при операции на злокачествени образувания, съобщи доц. Красимир Нейков, началник на урологична клиника в Националната специализирана онкологична болница. Доста често той се натъквал на случаи, когато се премахва рак на простата или пикочен мехур, но не се прави лимфна дисекция. Тя обаче била основна хирургическа процедура за определяне на стадия и лечение на заболяванията на тумори на пикочно-половата система. Това е недопустимо, категоричен е доц. Нейков. 

„При мен идват за консултация пациенти от цялата страна. Имам възможност да чета много епикризи и да сравнявам и правя своя преценка за всяка една клиника и отделение, където са лекували пациента. В практиката си откривам понякога големи пропуски при операции на злокачествени образувания, които са в разрез с общо установени правила за добра клинична практика и препоръки на големи урологични организации. Доста често напоследък се премахва рак на простата или пикочен мехур, но не се прави лимфна дисекция. А тя е основна хирургическа процедура за определяне на стадия и лечение на заболяванията на тумори на пикочно-половата система“, разказва доц. Нейков. В епикризата на всеки пациент е отразено хистологичното изследване на материала, взет по време на операция. Не било възможно да е направена лимфна дисекция, да са изпратени лимфни възли за изследване, а резултатът да не е отразен в епикризата. „Може само да се градят хипотези, защо се случва така. Но компромиси с лечението на злокачествените заболявания не трябва да се правят“, предупреждава онкохирургът.

При лечението на онкоболни обичаен бил и друг проблем. В клиниката, където е опериран, пациентът получава едни препоръки за терапия, а в онкодиспансера, където след това трябва да изпишат лекарствата, му дават съвсем други медикаменти. Това е така, защото се получава известно дублиране на дейността ни с тази онкологичните диспансери, коментира доц. Нейков. Имало онкокомитети, където квалификацията на членовете не е достатъчна, но тази структура трябва да съществува. „Ние определяме лечебна тактика като оператори и специалисти, основно занимаващи се с тези злокачествени заболявания и пациента може да попадне на специалисти, които никога не са диагностицирали, оперирали и наблюдавали даденото заболяване. Не са редки случаите, когато състава на онкокомитета е от специалисти от различни здравни заведения, които реално са далеч от активна лекарска дейност. Когато те не могат да извършат наблюдението напр. цистоскопия, има случаи пациентът да се препрати към трето лечебно заведение, в което работи някой от членовете на онкокомитета. Така пациентът е опериран на едно място, но се наблюдава на друго! А кой печели от това?“, разсъждава доц. Нейков.

В онкодиспансерите понякога съветвали хората да изчакат с приема на лекарства или заострят вниманието на пациента повече към страничните явления на препоръчваната терапия, пропускайки предимствата. Така болните изпадат в почуда на кого да вярват, казва доц. Нейков. В комитета на диспансерите влизали много хора, които не са се занимавали пряко със заболяванията, за които дават становище. В тях имало дори лекари без специалност онкология, тъй като липсват достатъчно специалисти. „Не може лекарят, който поставя диагнозата и има интерес пациентът да живее по-дълго и дори да оздравее, да не може да участва в определянето на дългосрочната терапия. Решението е просто – болницата, където пациентът е диагностициран и опериран, да препоръча лечение, което да бъде изпълнено в диспансера“, предлага доц. Нейков. Тогава отговорността за пациента няма да се размива. Сега двете страни взаимно се обвинявали, ако състоянието на болния се влоши.

В момента в урологичната клиника на онкологията имало такава пациентка. Жената е на  83 г., оперирана няколко пъти от тумор на пикочния мехур, но получила няколко рецидива за 5 месеца. От болницата назначили лечение, но в диспансера казали на жената, че не е необходимо да приема медикаменти. Аргументите били, че можело да настъпи цистит като страничен ефект. Но усложненията и стреса от операция с пълна анестезия за толкова възрастен човек са доста по-големи, смята доц. Нейков.

СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -