Съдовата енцефалопатия се дължи на различни заболявания на мозъчните съдове, които водят до остро или хронично нарушение на мозъчното кръвообращение. Острите нарушения на мозъчното кръвообращение клинично протичат като транзиторни исхемични атаки (преходно нарушение на мозъчното кръвообращение), исхемичен мозъчен инсулт и мозъчен кръвоизлив.
Най-ранен стадий на мозъчносъдовата болест е т.нар. асимптомна мозъчно-съдова болест (латентна недостатъчност на мозъчното кръвообращение). Клиничните симптоми са неспецифични и се наблюдават при физическо или психическо пренапрежение и при стресови ситуации – главоболие, замаяност, шум в ушите, нарушение на вниманието и паметта, намалена умствена работоспособност, емоционална лабилност, нарушение на съня. Налице са прояви и на депресия, тревожност, раздразнителност, страхова напрегнатост. Преходните исхемични атаки имат внезапно начало, стереотипни клинични симптоми при даден пациент и склонност към рецидивиране.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Липсата на сън кара мозъка да съхне |
| Шизофрения и биполярно разстройство понякога се преплитат |
| Уред като шлем открива бързо инсулт |
Продължителността им е от няколко минути до 1 -2 часа и възстановяването е пълно в рамките на 24 часа. Исхемичните инсулти се дължат на тромбоза, емболия или прекъсване на мозъчния кръвен ток в басейна на сте-нозиран кръвоносен съд. Развиват се остро при емболизация и по-постепенно при тромбоза, при което настъпва необратима увреда на мозъчната тъкан с трайни последици или лош изход. Мозъчните кръвоизливи се развиват остро на фона на екстремна артериална хипертония (над 200/100), локализирани са в мозъчното вещество или в неговите обвивки и често застрашават живота или са със значими последици.
Терминът съдова енцефалопатия се отнася предимно за бавното и прогресивно нарушение на мозъчните функции при хронична недостатъчност на мозъчното кръвообращение или при повтарящи се „неми“ мозъчни микроинсулти, при които се развиват малки огнища на исхемия. След стадия на асимптомна мозъчносъдова болест следва стадий на по-изразени симптоми – главозамайване, несигурност при ходене, задълбочаване на паметовите нарушения (особено за близки събития) и на емоционално-поведенческите промени. В следващия стадий болните не се оплакват много въпреки влошаването на паметта с развитие на съдова деменция и на двигателните възможности със значимо нарушение на походката, на говора и на познавателните способности.
Водещи причини за развитие на мозъчносъдовата болест са атеросклерозата и артериалната хипертония.
Те често се съчетават и водят до стеснение (стеноза) на мозъчните артерии и на коронарните артерии. Рискови фактори за развитие на атеросклероза са възрастта, артериалната хипертония, диабетът, тютюнопушенето, затлъстяването, повишението на холестерола и на триглицеридите, на т.нар. хипервискозитет. Заболяванията на сърцето, особено ритъмните нарушения, нестабилната стенокардия, миокардният инфаркт, сърдечната недостатъчност са причина за емболични или хемодинамични мозъчни инсулти.
По-редки причини са възпалителни заболявания на мозъчните съдове (васкулити) или невъзпалително засягане на съдовете (васкулопатии) при злоупотреба с медикаменти и субстанции. В 20-30% причините за мозъчносъдова болест не се откриват и вероятно са свързани с генетична предиспозиция.
Често рисковите фактори се съчетават. Първичната профилактика е насочена към повлияване на изменяемите рискови фактори – артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и субстанции. Стойностите на кръвното налягане не бива да надвишават 140/ 90, на холестерола – 5 ммол/л, на ниско-плътностния („лошия“) холестерол – 3 ммол/л, на триглицеридите – 2 ммол/ л, а високоплътностният („добрият“) холестерол да бъде над 1 ммол/л.
При ритъмни сърдечни заболявания, особено предсърдно мъждене, се провежда контролирана антикоагулантна терапия. Необходимо е скринингово доплерсонографско изследване на мозъчните съдове за ранно диагностициране на асимптомни каротисни стенози. Трябва да се повиши физическата активност.
Успоредно с това трябва да се промени начина на хранене – ограничение на мазнините и лесно усвоимите въглехидрати (захар, бял хляб), намаление на солта. Препоръчват се млечни продукти, плодове, зеленчуци, течности над 1,5 л на ден. Ограничава се силно консумацията на алкохол -протективната всекидневна доза е до 25 г ета-нол за мъже и 12 г за жени. Храненето да става на малки порции, а вечерята да бъде 3 часа преди лягане. Полезни са спокойни водни процедури – не много гореща вана с билкови отвари, топъл душ, както и внимателна лечебна гимнастика, лек масаж на шията.
Доц. д-р Олга Григорова, Клиника по нервни болести, УМ-БАЛ „Александровска“ – София
