Около половината пациенти с бъбречни заболявания, търсят помощ доста късно, когато вече почти не може да им се помогне. Те постъпват в болница през спешното отделение в такова състояние, че се налага незабавно да бъдат включени на диализа. Това заяви проф. Евгений Възелов, началник на Клиниката по диализно лечение на Александровска болница. В другите европейски страни забавените случаи били около 30%. У нас те са много повече, макар че точни данни няма.
Странното е, че тежките случаи идват предимно от София, където има добре развита мрежа с различни лечебни заведения. В по-малките градове специалистите са малко, но те обикновено работят и в поликлиниката, и в болницата, така че проследяват своите пациенти. В столицата около 20 болници имат нефрологично отделение, а диализните центрове са 12. Над 30 ДКЦ-та преглеждат такива пациенти с бъбречни заболявания.
Причината е, че тежките случаи се прехвърлят като горещ картоф и никой не иска истински да ги лекува. На болните в добро състояние се предлага по-често да бъдат лекувани в болница, защото те не правят големи разходи. Много от пациентите обаче са в напреднала възраст, с повече придружаващи заболявания. Касата обаче не прави разлика между различната тежест в лечението на двете много различни групи. Сумата, която се плаща по клинична процедура, е една и съща.
В Александровска не връщаме пациенти, но при нас са идвали такива, които са били връщани от други места, пояснява проф. Възелов. Обикновено болници отказват да приемат такива болни с оправданието за претовареност и невъзможност. Специалистът пояснява, че знае това само от разказите на самите пациенти.
Основните заболявания, заради които се стига до диализа в другите страни, са диабетната нефропатия (усложнение при захарната болест) и хипертонична нефросклероза – промени в бъбрека, дължащи се на дългогодишно високо кръвно. По света две трети от пациентите на диализа са с такава диагноза. В България нещата стоят по-различно – по данни на ендокринолозите у нас има повече от средното за Европа болни от диабет. Очевидно обаче тези пациенти не се насочват своевременно към нефролозите, защото за 2012 г. пациенти с диабет на диализа у нас са 19,7%, докато в другите страни те са 40%, т.е. два пъти повече. По думите на специалиста това буди недоумение. Възможно било диабетиците у нас да умират по-често от сърдечносъдови усложнения преди да им се наложи да стигнат до диализа.
Към този проблем се добавя и друг – изискването на търговете за консумативи да се купува най-евтиното, без значение дали е подходящо или достатъчно добро за лечението на пациентите. Сметките обаче се правят грешно, посочва проф. Възелов. Нефролозите използват много медикаменти, които са скъпи. Ако можем да използваме по-качествени консумативи за пречистване на кръвта, няма да се нуждаем от толкова много лекарства, допълва той. Медикаментите обаче са по-скъпи от консумативите. Ако Клиниката има възможност да купува малко по-скъпи консумативи, ще спести от медикаменти.
Бъбречните заболявания са чести и опасни, но лечими, казва в заключение специалистът. Скринингово наблюдение на рискови контингенти може да установи ранните стадии на заболяванията, които да бъдат лекувани и по този начин да се отложи моментът на включване към диализа. За някои от медикаментите, които лекуват хипертония, е известно, че отлагат развитието на бъбречните промени при високо кръвно. Текат проучвания и за нови лекарства, които дават нови надежди за по-успешна терапия.
