Скарлатината е бактериално инфекциозно заболяване, причинено от стрептококи.В тази статия се разглеждат симптомите, изследванията и лечението. Заболяването е силно заразно. Ако се лекува с антибиотици, обикновено организмът се справя без трайни последици. Неприятното е, че е възможно след време детето да се разболее повторно.
Инкубационният период, т.е. времето между заразяването и началото на първите симптоми, обикновено е от два до четири дни (по-рядко до осем дни). Коварното е, че през това време болният е заразен за другите, без самият той да е развил симптоми.
Скарлатината е често срещана в световен мащаб. Най-често се разболяват деца между 3 и 10 години. Болестта може обаче да се прояви и при всички останали възрастови групи. Среща се през цялата година, но пиковите месеца са от октомври до март. Бебета до шест месеца все още имат имунна защита от майката под формата на антитела и обикновено не могат да се заразят.
Симптомите на скарлатина – обрив по тялото и малинов език
Типични за скарлатината симптоми в началото са:
- Внезапна поява на висока температура;
- Затруднено преглъщане;
- Възпалено гърло;
- Главоболие;
- Гадене.
Сливиците се уголемяват, зачервят и по тях се появяват гнойни налепи. Лимфните възли на гърлото набъбват.
Първоначално езикът е обложен, но след втория ден от заболяването получава характерно оцветяване в тъмно червено. В същото време по цялото тяло се образува плътен и с много фини пъпчици обрив (екзантем). Кожата прилича на шкурка.
Обривът започва от гръдния кош и след това обхваща и останалите части на тялото. Триъгълникът между устата и брадичката остава незасегнат от обрива (периорна бледност). В слабините, обривът е особено изразен.
Около две до четири седмици след началото на заболяването, този обрив отново изчезва и кожата започва да се бели (особено върху дланите и стъпалата на краката).
Как се лекува стрептококова инфекция
Скарлатината се лекува с пеницилин за период от десет дни. Целта на лечението е да се облекчат симптомите и да се предотвратят усложненията. Ако пеницилинът не може да се приложи поради алергия или други причини, алтернативно могат да се използват еритромицин или цефалоспорини.
Когато детето е болно от скарлатина, родителите трябва да предприемат и следните действия:
- Осигурете покой на детето, когато то има температура.
- Ако е възможно, ограничете контактите на детето с други хора, за да не ги зарази.
- Давайте колкото е възможно повече течности, за да може слузта в белите дробове да се разтвори по-добре и да бъде изведена навън.
- Тъй като пристъпите на кашлица са най-вече през нощта, осигурете хладен и влажен въздух в помещението. Може например да поставите мокри кърпи в стаята.
Причини за скарлатината и как да се предпазим
Причината за заболяването са бактерии, по-точно вид стрептококи (Streptococcus pyogenes). Те обикновено се предават по въздушно-капков път (кихане, кашляне), по-рядко чрез заразена храна, вода или предмети, като например играчки, прибори или съдове за хранене. Типичните симптоми на скарлатина са свързани с един или повече токсини, които бактериите отделят.
Естественият резервоар за стрептококите е човекът. Много хора носят тези бактерии в себе си, дори без да са болни. Особено през зимните месеци, стрептококи могат да бъдат открити в гърлото на всеки пети човек. Това обаче не означава, че той е болен.
Има няколко подвидове стрептококи, които могат да причинят скарлатина. Това е причината някои хора да се разболяват втори път, въпреки че имат имунитет срещу друг стрептококов подвид, който ги е разболял за първи път.
Как да познаем, че става дума за скарлатина
Ако първите симптоми – температура, зачервено гърло, не са били изтълкувани правилно, то най-късно тогава, когато езикът добие характерният малинов цвят и се появи обрив, диагнозата е очевидна. Друга важна индикация е внезапното начало на заболяването, както и уголемяването на лимфните възли под долната челюст.
Макар че диагнозата може да се постави и само по характерната клинична картина, лекарят може да назначи и някои изследвания.
Проба от гърлото помага за точната диагноза
Външните признаци на заболяването невинаги са достатъчни за надеждна диагноза. Причината е, че не само стрептококите, но и различни вируси могат да причинят подобни симптоми. При сериозно съмнение обаче лекарят може да назначи допълнителни изследвания. Може да се вземе секрет от гърлото за лабораторно изследване. Тази проба може да бъде тествана наличие на А-стрептокок, за да се потвърди диагнозата.
Ако признаците на заболяването са ясни, но бързият тест е отрицателен, лабораторията трябва да култивира и идентифицира патогена, като използва бактериална култура. Кръвният тест може да помогне с диагнозата.
Как протича скарлатината
Ако не се лекува, скарлатината е заразна до три седмици. Приложат ли се антибиотици, болният вече не е заразен след 24 часа. Ако антибиотиците се приемат по предписания начин и симптомите престанат, обикновено болничните може да са само за 2-3 дни. След това не се очаква децата да бъдат заразни и те могат да се върнат в детската градина или училището.
Около шест до осем седмици след началото на заболяването се появява типична линия на ноктите – линията на ноктите на Феър (виж снимката). Това е напречен канал в нокътя, който е ясно видим, особено върху палеца. Той се образува при много болести, но е особено лесен за разпознаване след скарлатина. Линията на ноктите расте с ноктите и изчезва с времето.
Освен това, кожата, особено върху дланите и краката, започва да се бели, като това може да засегне големи площи.
Скарлатина при бременност
Заболяването не крие някакви сериозни рискове, ако жена се зарази по време на бременност. За разлика от други детски болести като рубеола, скарлатината по време на бременност не причинява никакви усложнения – нито за нероденото дете, нито за бъдещата майка.
Ако бременната е само контактна, не се налага да взема някакви спешни мерки.
Възможни усложнения и последици от скарлатина
Ако скарлатината не се лекува правилно, е възможно да възникнат усложнения, свързани с бактериалните токсини. Последствията могат да бъдат например:
- Повръщане;
- Диария;
- Проблеми с кръвообращението;
- Миокардит.
Инфекцията може да се разпространи и през кръвта в тялото (септично протичане). Това може да доведе до менингит или гноен синузит.
Евентуално късно последствие може да бъде така наречената ревматична треска, при която антителата са насочени срещу тъканите на сърдечната клапа. Възможно е също възпаление на бъбреците (постстрептококов гломерулонефрит).
Източник: Onmeda.de
