Себорейният дерматит е хронично възпалително заболяване на кожата. Средно засяга около 10% от общата популация, като при възрастни най-често се проявява между 30- ата и 60-ата година. Типични са обривите по окосмената част на главата и в себорей- ните зони на гладката кожа – лицето, гънките, гърдите и гърба.
При възрастни пациенти кожните промени са разположени симетрично по челото, веждите, горните клепачи, областта зад ушите и гънките между носа и устата. По кожата на пациента се появяват червени, рязко очертани петна с розово-жълт до червено-кафяв цвят. Те са покрити с характерните за себорейния дерматит жълтеникави „мазни“ люспи. Състоянието протича хронично и се влошава както при употреба на неподходящи лечебни и козметични препарати, така и при силен стрес и депресивни състояния.
Причината за себорейния дерматит не е напълно изяснена
Все пак се знае, че съществуват редица предразполагащи фактори. Това са свръхпродукция от мастните жлези на кожата, размножаване на дрожди от рода маласеция, генетично предразположение, емоционален стрес, някои заболявания (болест на Паркинсон) и лекарства.
За да се постави правилна диагноза, е необходима консултация със специалист дерматолог. При възрастни хора трябва да се изключат заболявания като псориазис, гъбична инфекция, невродермит, обриви, причинени от медикаменти и неправилна козметична грижа за кожата.
Лечението е с антимикотици и кортикостероиди
За лечение на себорейния дерматит има множество терапевтични възможности. Целта на лечението е не само намаляване и отзвучаване на клиничните симптоми, но и нормализиране на кожната структура и функция. Най-често се използват лекарства с противогъбична активност: азоли, алиламини, хидроксипиридини, пироктон оламин и други. Тяхната употреба води до намаляване на липофилните дрожди и възстановяване на баланса на микробната флора. Препоръчва се двукратно дневно приложение за четири седмици, след което апликациите се разреждат.
Втора възможност са локалните кортикостероиди. Те бързо успокояват възпалението, но заради страничните си действия може да се прилагат само за кратко време. Въз- можно е използването на комбинирани препарати с кортикостероиди и противогъбични средства.
Други видове лечебни схеми включват калциневринови инхибитори, растителни съставки, препарати със салицилова киселина и урея. За възстановяване на нор- малната кожна бариера се препоръчват козметични средства с включени в състава специални антимикробни пептиди и липиди. При тежки случаи и засягане на цялата кожа от себорейния дерматит се прилага вътрешно лечение с антимикотични и кортикостероидни лекарства.
Важно е да се знае, че себорейният дерматит протича хронично с обостряния и ремисии. Целта на лечението по време на обострянията е да изчезне червенината и залющването на кожата и да се овладее сърбежът.
В периодите на ремисия е необходимо да се вземат мерки за недопускане на нови рецидиви, като се отстранят провокиращите фактори и се приложат подходящи козметични средства за измиване и успокояване на кожата.
Доц. Жана Казанджиева, Клиника по кожни и венерически болести, Александровска болница
