Реклама
Начало Заболявания и лечение Паническата атака започва с буца в стомаха, сърцебиене и задух

Паническата атака започва с буца в стомаха, сърцебиене и задух

3
доц. Емил Калудиев
Реклама

На всеки се е случвало да се паникьоса. Но паническото разстройство е нещо повече от инцидентно преживяване. То е заболяване, свързано с внезапен пристъп на неприятни телесни усещания, които водят до чувството за предстоящо ужасяващо събитие като инфаркт, инсулт, тежък припадък, дори смърт. Човек се чувства безпомощен и ужасен от това, което може да му се случи, не знае какво да прави. Няма механизъм за справяне – емоцията е толкова силна, че блокира разума, обяснява психиатърът и психотерапевт доц. Емил Калудиев, дм. Страдат по-често жените.

Паническата криза започва с неприятно усещане в стомаха, после се появява сърцебиене, чувство за задух, пресъхване на устата, настръхване на кожата, присвиване на корема, студена пот, очите се взират в нещо, няма периферно зрение, тялото трепери. Този пристъп трае между 20 и 40 минути. При някои хора паническата криза продължава час или два. Това се случва, когато процесите са се разгръщали по-бавно и адреналинът се е задържал по-дълго в кръвта. Тази криза не застрашава живота. Тя доказва, че тялото е здраво и това е негова нормална реакция при силен уплах.

Какво се случва при паническа атака?

При дискомфорт в тялото се отделя адреналин. Колкото по-неприятно се чувства човек, толкова повече е той. Стомахът се свива на топка, а той е депо на кръв. Други депа на кръв са червата, черният дроб и далакът. При свиването на тези органи кръвта се изтласква към сърцето и то бие по-силно и по-често, за да изпрати кръвта в белия дроб, тя да се насити с кислород, който да се разнесе по мускулите. По-голямото количество кръв в белия дроб изисква по-интензивно дишане, за да се снабди тя с достатъчно кислород. От белия дроб кръвта се връща в сърцето и то я разпраща навсякъде по тялото. При това кръвното се повишава, забелязва се зачервяване или побледняване на бузите, чувство за прилив на енергия, което повишава напрежението. Постепенно в следващите 10 минути тялото започва да трепери, защото енергията, постъпила в по-голямо количество чрез кръвта в мускулите, трябва да бъде изразходвана. Уплашеният човек стои на едно място и не прави нищо. Тогава мускулите започват да треперят, за да изразходват енергията.

Реклама

Вегетативната нервна система, която поддържа жизнените процеси в тялото, получава команда от психиката ни, че пред нас се е изпречило нещо страшно, но не знае има ли го наистина, или е само в главата ни. Когато страхът идва още при първите усещания и се стига до паника, в над 90% от случаите е паническа криза. Следва фазата на изтощение, защото запасите от адреналин са изчерпани. Адреналиновата „инжекция“ е необходима при различни критични ситуации, когато тялото трябва мигновено да реагира – например да се дръпне рязко, за да не го блъсне кола, или да отскочи при вида на змия.

Първата криза често е заради конкретна причина

При паническа криза хората често викат Бърза помощ или отиват в болнично заведение. Дори и да установят, че тялото е здраво, лекарите обикновено предписват хапче, което да успокоява сърцето, без това да се налага. Това поражда чувство за несигурност и очакване да се случи нещо такова отново и то наистина се случва. Когато човек си мисли и ако очаква да получи сърцебиене – ще го получи. Ако си мисли, че ще го заболи коляното, то наистина ще го заболи без видима причина. И за това има редица доказателства. Това е един от механизмите, които се използват в психотерапията – особено полезна при тревожно и паническо разстройство, обяснява експертът.

Често има конкретен провокиращ фактор, предизвикал първата криза. Когато психотерапевтът разгледа подробно първия пристъп – кога се е случил, в кой сезон, дали човекът е бил гладен, дали е препушил, дали е имал тежка нощ, може да прецени каква е истинската причина. Още тогава пациентът може да получи облекчение и да спре да се тревожи за състоянието си. Когато причината е неизвестна, свързана с функционирането на тялото, тогава човек може да се изплаши дали ще получи инсулт или инфаркт в следващия момент. Често лекари, които не са психиатри, се опитват да лекуват тези състояния с транквилизатори – фармакологични средства за успокояване на психичната възбуда и страха, но те вършат работа само в момента – точно както обезболяващо хапче при счупен крак – намалява болката, но не го лекува, казва доц. Калудиев.

Разликата между психиатъра и психотерапевта при лечението е основно в подхода

Когато психотерапевтичната работа не е достатъчна или пациентът не може да си позволи разходите, които не са малки и не се заплащат от НЗОК, тогава пациентът може да се лекува само с медикаменти – обяснява специалистът. – Може да се направи и комбинация между медикаменти и психотерапия. В над 90% от случаите се получава добър резултат. При психотерапевтичната намеса изчезването на пристъпите може да не е в първите 1-2 сесии, но там мястото на действие е в съзнанието и механизмите на справяне със стреса и неприятностите. Т.е. пациентите се обучават, ако в бъдеще получат такава криза, да знаят какво им се случва и че могат да се справят с него.

Медикаментите (антидепресанти) действат по-бързо – обикновено за няколко седмици проблемът е овладян, но след това лечението трябва да продължи минимум 6 месеца до 1 година. Получава се своеобразен навик на тялото да реагира при най-малък сигнал на тревожност по същия начин, по който е реагирало преди това. Затова се налага взимането на лекарства по-дълго, за да се блокира този навик.

Проблемът може да се разреши и само с психотерапевтична помощ и да се избегнат лекарствата или да се комбинират и двете.

Терапията с транквилизатори крие много рискове

Лекарствата от групата на транквилизаторите намаляват напрежението и овладяват кризата, действат като обезболяващото в случай на болка. Но ако се взема само успокоителното, с времето се налага дозата му да се увеличава. Получава се зависимост, докато от антидепресантите зависимост не се получава. Човек, дори и да взима транквилизатор, пак може да получи криза понякога. При спирането му почти задължително се появява нова паническа криза, защото човек е загубил „патерицата“, която го крепи, и пада много лесно. Лекуването с транквилизатори нанася по-скоро вреда, отколкото полза. Те могат да се използват само когато напрежението е пораснало твърде много и човек трудно се справя с него“, смята доц. Калудиев.

Според него специален начин на дишане също може да помогне, „макар че невинаги върши работа“. Другият начин е да се оползотвори адреналинът с физически упражнения и да се знае, че сърцебиенето и ускореното дишане са от физическите упражнения.

„Само малък процент от паническите разстройства не могат да се излекуват докрай – смята специалистът. – Това се дължи на някои неразпознати промени в тялото, които са на границата на нормата, но сами по себе си не представляват заболяване. В някои по-тежки моменти могат да предизвикат телесен дискомфорт или телесен стрес, от които лесно може да се провокира паническа криза. Но дори и тези хора, ако работят с психотерапевт или психиатър, успяват да се научат да се справят с този проблем. Пациентите с тревожно и с паническо разстройство много късно отиват на психиатър, защото се притесняват да не ги помислят за луди. Имах пациент, който 10 години страда от паническо разстройство и се мъчи да се справи с помощта на невролози, с транквилизатори, с врачки и какво ли не, но не търси психиатър, защото е убеден, че не е луд. Когато дълго продължава тази болест, тя по-трудно се лекува, но все пак се лекува.“

Ф. Ляскова, в. 24 часа

Снимка: bglekari.bg/

Реклама

3 коментара

  1. Имам точно този проблем какви антидепресанти са наѝ подходящи моля да споделите

  2. При всеки пациент е различно! Обезателно консултация с добър психиатър!

  3. Аз ходя при психолог, пия успокоителни. Но ако сее наложи и при психиатър ще отида. За сега съм по-добре.

Коментарите са затворени

Exit mobile version