„Миомните възли обикновено са множествени – от една матка могат да се развият няколко възела (миоматозна матка), които да са с размерите от грахово зърно до мъжки юмрук. В случаите, когато възелът е единичен, той би могъл да достигне обем колкото 6-7-месечна бременност“, каза д-р Силвия Мангърова, специалист по акушерство и гинекология от старозагорската университетска многопрофилна болница „Проф. Стоян Киркович“.
Миомата на матката е доброкачествено туморно образувание
То произхожда от мускулния слой на матката. Растежът на възлите се наблюдава откъм кухината на матката, вътре в стената й и към коремната кухина. В първите два случая водещият симптом са обилни менструални и извънменструални кръвотечения, причиняващи анемия. В третия случай миомният възел няма признаци, но е възможно да достигне значителни размери и случайно да се открие при гинекологичен преглед.
„При някои локализации на възлите се наблюдават симптоми от страна на съседни органи (ректум, пикочен мехур), които да доведат до запек или смущение в уринирането. Миомите изключително рядко се превръщат в злокачествено образувание, като белег за това е бързото им нарастване и обилни генитални кръвоизливи“, разказа специалистката от старозагорската университетска болница.
Разликата между миома и киста е огромна. И двете са доброкачествени образувания, но приликите свършват дотук. Най-просто казано – кистата е кухина, изпълнена с различен вид по-течно или по-гъсто съдържание, и най-често тя излиза от самия яйчник. Симптомите може да са сходни с тези на миомата – кръвотечение и болка, но за гинеколога обикновено няма диагностични трудности за различаване на двете заболявания.
Причини за образуване на миома
За съжаление още не е известна причината за появата на миома. „Знае се със сигурност, че това е хормонозависим тумор, за чийто растеж са необходими естрогени (единият от двата типа женски полови хормони). Но само те, дори и в завишени нива в кръвта, не са достатъчни за образуването на миома.
Проучванията разкриват и ролята на генетичната предразположеност, голямата концентрация на рецептори за естрогени в мускулатурата на матката, затлъстяването, диабетът“, изброи лекарката.
Най-често миомата се появява между 35-45-годишна възраст, но не са пощадени и по-младите жени. Проблемът не се наблюдава преди пубертета, в менопаузата нови миоми не се образуват, а съществуващите обикновено търпят обратно развитие.
Има известно генетично предразположение. От известните рискови фактори само затлъстяването е предмет на личен контрол. Известно е още, че жени, станали майки няколко пъти, по-рядко се сблъскват с проблема. Разумна профилактична мярка е да се ходи на гинеколог поне веднъж годишно. Обикновеният гинекологичен преглед може да установи миомни възли с диаметър по-голям от 2-3 см, и то в зависимост от телосложението на жената.
Възможно е да се направи и ултразвуковото изследване. Със значителна точност то определя големината, броя и начина на разположението на миомните възли. В редки случаи при диагностични трудности се прилага хистероскопия (това е оглед с оптична система на кухината на матката), ядрено-магнитен резонанс и скенер, обясни д-р Мангърова.
Лечението на миома е с медикаменти и операция
За лечението има два подхода: консервативен и хирургичен. При първия се използват хормонални средства от различни групи. С тях обикновено се постига намаляване на размерите на миомния възел и по-рядко пълното му изчезване, казва д-р Мангърова. Подходящи за този вид терапия са жените във възраст, близка до менопаузата (42-45 г.) и с неголеми миомни възли.
При младите пациентки спирането на хормоналната терапия води до връщане на размерите на миомните възли и евентуалното им по-нататъшно нарастване. Иновативен неинвазивен метод на лечение е високоинтензивният фокусиран ултразвук. За съжаление обаче наличието на подобна апаратура в страната е ограничено и затова методът е нискодостъпен, каза д-р Мангърова.
Дали да се стигне до хирургично лечение, зависи от големината на тумора, от броя на възлите, разположението им, възрастта на пациентката и нейните репродуктивни планове. Тъй като големината на миомата се съотнася към увеличението на матката при бременност, по правило хирургична интервенция се прилага при размер съответен на трета или повече месечна бременност.
Понякога обаче миомни възли с малки размери, но „растящи“ към кухината на матката, причиняват обилни и продължителни менструални кръвотечения, водещи до вторична анемия. В тези случаи единствено приложим е хирургичният подход. Обемът и начинът на интервенцията са индивидуални за всяка пациентка – от отстраняването само на миомните възли до премахване на цялата матка. Операцията може да бъде извършена по т.нар. отворен достъп или лапароскопски, т.е. безкръвно. „Последният метод се прилага предимно в големите АГ болници, включително и в нашата“, заяви д-р Мангърова.
Възможно ли е обаче да се стигне до комбинацията миома и бременност? „Ситуацията не е рядка в практиката. Не на последно място и защото социално-икономическите тенденции изместиха плановете за майчинство на жената след 30-ата година. А тогава, както казахме, честотата на миомата по принцип се увеличава“, заяви лекарката. Ако миомният възел е разположен към кухината на матката и я деформира, рискът от спонтанен аборт се повишава, обобщи д-р Мангърова.
СНИМКА: АРХИВ
