Уголемяването на простатата, познато още под името бенигнена простатна хиперплазия, означава доброкачествено нарастване на мъжката полова жлеза. Започва да се развива още след 30-тата година. За разлика от рака на простатата, който се появява предимно във външната зона на жлезата, уголемяването се развива главно във вътрешната зона, близо до пикочните пътища.
Именно затова един от симптомите е проблемът с уринирането. Обикновено простатата има големина на кестен. Намира се под пикочния мехур в началото на уретрата, като го обгражда пръстеновидно. Отзад жлезата граничи с предната стена на дебелото черво. В нея се произвежда част от семенната течност, която се изхвърля при еякулация.
Около половината от мъжете над 50 г. и почти всички над 80 г. имат някакво уголемяване на простатата. Само при около 20% обаче се налага терапия заради някакви оплаквания. Точните причини за тези промени не са напълно ясни. Предполага се, че роля играе дисбалансът между мъжки и женски хормони, който се появява с възрастта.
Стадии на хиперплазията
В ранните стадии се появяват проблеми, свързани с уринирането:
- По-слаба струя
- Трудно започване на уринирането, въпреки усещането за пълен пикочен мехур
- Прекъсната струя
- Често уриниране, понякога през няколко минути; през деня, но и през нощта
- Пълното изпразване на пикочния мехур е възможно само с усилията на коремната мускулатура
- Внезапни силни пориви за уриниране, дори с неконтролирано изпускане на малко урина
- Урината продължава да капе, след приключване на уринирането.
Напреднали стадии при увеличена простата
В напредналите стадии пикочният мехур не може да бъде напълно изпразнен, понякога в него остават 100 мл урина. Постоянното усещане за пълен мехур и пориви за уриниране са признак.
Краен стадий
Ако простатната хиперплазия е съвсем напреднала, задържаната в мехура урина може да тръгне към бъбреците. Това може да ги увреди. Има случаи, когато пациентът почти не може да уринира, при което мехурът се издува болезнено. Това състояние изисква незабавно лекарска намеса, обикновено се поставя катетър. Задържане на урина може да се появи и в по-ранните стадии.
Диагноза на уголемената простата
За да постави диагноза, лекарят първо разпитва пациента за симптомите и тяхната давност. Обикновено пита за два основни въпроса: Кога и колко течности приемате? Кога и колко уринирате? Първото изследване, което се прилага, е ректалното туширане. През дебелото черво урологът опипва големината на жлезата и преценява дали има изменения, дали причинява болка или е втвърдена.
Изследвания
За уточняване на съпътстващите симптоми често се изследва урина за химични промени и микроби (серумен креатинин, общи показатели на урината, уринни седименти). Кръвната проба дава сведения за състоянието на бъбреците. С ултразвук се проверява дали пикочният мехур може да се изпразни напълно, прави се оценка на състоянието на бъбреците и простатата. Най-добра преценка може да се направи, ако ехографската сонда се постави в дебелото черво. Методът не е болезнен.
При уголемената простата се изследват и стойностите на простатно-специфичния антиген (ПСА). Трябва да се има предвид обаче, нивата им зависят не само от големината на простатата. Има и други фактори:
- Инфекции на пикочните пътища
- Рак на простатата
- Възраст
- Физически натиск върху простатата (изследване, каране на колело).
Според резултатите от изследванията може да се наложи вземане на проба тъкан от простатата (биопсия). Това ще позволи разграничаването на доброкачественото уголемяване на простатата и рака. В някои случаи при хиперплазия се налага ендоскопско изследване на пикочните пътища и мехура.
Избор на терапевтичен подход
Има различни методи на лечение, принципно се спазват следните подходи:
Ако симптомите не накърняват особено качеството на живота, се изчаква с терапията. Достатъчно е редовно да се преглеждате – веднъж годишно. Ако състоянието силно пречи на всекидневните дейности, се налага лечение. Различните подходи имат предимства и недостатъци, лекарят ги обсъжда с пациента. Основните са лекарствен и оперативен. Терапията на простатната хиперплазия се ориентира по стадиите и симптомите
Лечение с медикаменти
В началото на заболяването обикновено терапията с лекарства е достатъчна. Растителните препарати облекчават някои симптоми, но не намаляват жлезата. Сред тях са добавки с фитостероли (екстракт от тиквени семки), корени от коприва и екстракт от плодове на палма джудже.
Медикаментите, които потискат ензима 5-алфа редуктаза, са основния инструмент на уролозите в битката с доброкачественото уголемяване на жлезата. Те облекчават симптомите и възпират прогресията на болестта. Не се очаква намаляване на жлезата – т.е. загубеното не се връща, затова е важно лечението да започне колкото се може по-рано.
Алфаблокерите отпускат малките мускулни клетки на простатата, чрез което се облекчава уринирането. Те обаче не повлияват хода на болестта.
Кога се налага операция
Ако медикаментите не облекчават състоянието на пациента, специалистът може да предложи операция. Ето показанията за нея:
- Многократно повтарящо се задържане на урина
- Повтарящи се инфекции на пикочните пътища
- Многократно установяване на кръв в урината
- Камъни в пикочните пътища
- Увреждане на бъбреците
- Класически оперативен подход при простатна хиперплазия
При класическата операция хирургът отстранява тъканите на жлезата колкото е възможно по-далече от уретера. Използва се техника, при която жлезата се „дълбае“ от вътрешната страна. При нея е възможно също да се отстранят и камъни в пикочния мехур.
Възможни странични ефекти:
Ретроградна еякулация – семенната течност се излива не в уретера, а в пикочния мехур. Извежда се навън при следващото уриниране. Това не е вредно за организма, не намалява сексуалното влечение. Отразява се единствено върху репродуктивните способности.
В редки случаи се стига до неволно изпускане на урина, ако мускулът, който затваря пикочния мехур, е увреден при операцията. В други пък белезите от хирургичната интервенция водят до стесняване на пикочните пътища и може да се наложи повторна лека операция. Някои пациенти имат проблеми с потентността след операцията, но това се случва значително рядко.
Все по-често се използват и новите мини-инвазивни техники. Те са по-щадящи за пациента, използва се по-ниско дозирана упойка и човекът обикновено се възстановява по-бързо.
Лазерна простатектомия
При уголемена простата част от тъканите могат да бъдат „изпарени“ с помощта на лазер, или пък неговата сила се използва за направа на разрез. Има различни методи като вапоризация, интерстиална лазерна коагулация или лазерна резекция. Най-вече холмиум- YAG лазерът представлява алтернатива на класическата операция. Тя е препоръчителна особено при пациенти с крехко здраве.
Стентове
При уголемена простата може да се постави и къса мрежеста тръбичка (стент), така че да се коригира стесненото място. Там, където е проблемът, стентът се разпъва, така че уретера да бъде проходима. Стентовете обаче трябва да се сменят през определено време. При тях обаче често настъпват усложнения, така че засега се прилагат по-скоро по изключение, например при пациенти, които не могат да бъдат оперирани поради силни странични здравословни проблеми.
Термотерапия или хипертермия
Простатната хиперплазия може да се третира с помощта на микровълни. С тях се затопля тъканта на жлезата, клетките измират, в известен смисъл те биват „стопени“. Не се налага пълна упойка.
Източник: Netdoktor.de
