Фарингитът представлява остро или хронично възпаление на лигавицата на фаринкса, придружено от болка, дразнене или дискомфорт в гърлото. Има две форми – остра и хронична.
При острия фарингит симптомите са дразнене, сухота, дискомфорт и болки в гърлото при преглъщане (особено когато не ядете или пиете), по-рядко – общо неразположение и висока температура, треска.
Хроничният фарингит също протича без повишаване на температурата или влошаване на общото състояние. Специфичните оплаквания на пациентите са от сухота, болезненост и усещане за бучка в гърлото, което предизвиква желание да се изкашляте, за да прочистите гърлото.
Реклама
Според етиологията си (първопричината) острият фарингит може да бъде разделен на:
- вирусен;
- бактериален;
- гъбичен;
- алергичен;
- травматичен (например поради поглъщане на чуждо тяло или хирургическа интервенция) или причинен от дразнещи фактори – гореща течност или пара, киселини, основи и др.
Хроничен фарингит
Хроничният фарингит обикновено се класифицира не според етиологичния признак, а според характера на промените, развиващи се в лигавицата:
- катарален (прост);
- атрофичен;
- хипертрофичен;
- смесена форма.
Най-честата форма на остро възпаление на фарингеалната лигавица е катарален фарингит при остри респираторни вирусни инфекции. Почти 70% от фарингитите се причиняват от вируси, най-често риновируси, коронавируси, респираторен синцитиален вирус (RSV), аденовирус, грип и парагрипни вируси. Най-често срещани са риновирусите – 80% от всички вирусни инфекции през студените месеци. Не бива да се забравя, че вируси и бактерии често вървят “ръка за ръка”. Вирусната инфекция блокира временно капацитета на имунната система и по този начин разчиства пътя за последваща бактериална инвазия.
Основните фактори, допринасящи за развитието на хроничен фарингит:
- особености на структурата на лигавицата на фаринкса и на целия стомашно-чревен тракт;
- продължително излагане на външни дразнители (прах, горещ сух или задимен въздух, химикали);
- затруднено носно дишане, например при изкривена носна преградка (дишане през устата);
- тютюнопушене и злоупотреба с алкохол;
- алергии;
- ендокринни дисбаланси – менопауза, хипотиреоидизъм;
- заболявания като захарен диабет, сърдечна, белодробна и бъбречна недостатъчност.
При постоянни болки в гърлото, които не подлежат на конвенционална терапия, се налага диференциална диагноза. Има редица синдроми, които се развиват при някои системни заболявания и заболявания на нервната система. Синдромът на Plummer–Vinson се проявява при жени на възраст от 40 до 70 г. на фона на желязодефицитна анемия. Синдромът на Сьогрен (Sjogren) е автоимунно заболяване, при което освен има изявена сухота на лигавицата на стомашно-чревния тракт, както и дифузно увеличение на слюнчените жлези. Синдромът на Eagle (стилалгия) се характеризира с тежко упорито, често едностранно, възпаление на гърлото. Редица невралгии (на глософарингеален или вагус нерв) също могат да причинят болки в гърлото, особено при възрастни хора.
Лечение на фарингит
Препоръчва се спиране на пушенето. Неусложненият фарингит обикновено не налага назначаването на антибиотици. По-уместно е да се провежда местна антимикробна терапия, а не с таблетки през устата. Има обаче проучвания, като например това в Белгия, което разкрива, че лекарите изписват антибиотик при около 37% от случаите на остри респираторни вирусни инфекции и фарингит.
Гаргара, прополис и етерични масла
Можете да правите гаргара с разтвор, състоящ се от 1 чаена лъжичка сода, 1/4 чаена лъжичка сол, 2 капки йод на чаша преварена вода, 6 пъти на ден.
Има различни препарати за локална антимикробна терапия. Съставът им обикновено включва:
- едно или повече антисептични средства (хлорхексидин, хексетидин, бензидамин, амбазон, тимол и неговите производни, алкохоли, йодни препарати и др.);
- етерични масла (мента, евкалипт, масло от чаено дърво, салвия и др.);
- локални анестетици (лидокаин, тетракаин, ментол), по-рядко – антибиотици (фузафунджин, фрамицетин) или сулфонамиди.
Препаратите могат също да съдържат бактериални лизати, естествени антисептици (растителни екстракти, прополис), синтезирани фактори на неспецифична защита на лигавиците, които имат и антивирусни ефекти (лизоцим, интерферон), витамини (аскорбинова киселина).
Лечението на хроничния фарингит е комплексно. То може да включва и антибиотична терапия спрямо открития в гърлото патоген (бактерии, гъбички и т.н.). С микробиологично изследване може да се определи неговата чувствителност към антибиотици и да се подбере най-подходящия. Друг подход е да се назначи широкоспектърен антибиотик.
Редактор Ина Димитрова