Напоследък лекарите в Европа подлагат на преоценка насоките за вземане на антибиотици. Доскоро за правилен подход се смяташе, че лечението трябва да продължи, докато опаковката свърши, дори пациентът да се чувства добре. Твърдяха го лекари, дори експерти на Световната здравна организация.
Тази препоръка важи за някои случаи и днес, но вече не се прилага автоматично при всяко изписване на антибиотик. Тя се основава на разбирането, че ако приемът бъде прекратен, преди бактериите да бъдат унищожени до крак, това ще доведе до резистентност на оцелелите щамове срещу използвания антибиотик.
Днес експертите смятат това схващане за остаряло. По думите им резистентността се образува основно по времето, докато пием антибиотика. Или пък си съществува отпреди. Бактериите “печелят” от своята резистентност, като успяват да се изплъзнат от ефекта на лекарството.
Освен това оцелелите микроби печелят и по още една линия. Колкото повече от другите бактерии убива антибиотикът, толкова повече пространство и хранителни вещества остават за резистентните.
Рискове от предозиране на антибиотика
Когато антибиотикът се приема по-дълго от необходимото, се образуват повече резистентни бактерии. В много случаи е по-добре той да се взема за по-кратко време, защото така бактериите по-рядко развиват резистентност към него.
Ето например какво се случва при възпаление на белия дроб (пневмония). В началото причинителите на инфекцията са нападнали белия дроб и се размножават прекомерно.
Ден 3-ти: Антибиотикът действа. Вероятността да се образуват резистентни бактерии още е малка. На петия ден антибиотикът още не е убил всички бактерии. Имунните клетки постепенно разрушават другите.
Ден 10-и: Някои оцелели бактерии развиват резистентност срещу антибиотика.
Ден 14-и: Антибиотикът е унищожил причинителите, които не могат да му се изплъзнат. На тяхно място се размножоват резистентните бактерии.
Не само бактериите, срещу които е насочено лечението, се научават да се защитават от използвания антибиотик. Може да се получи като ефект и при другите, повечето безобидни микроорганизми, които населяват нашата кожа и лигавица. Ако се случи така, че един ден те да причинят инфекция, ще е много по-трудно да се намери лекарство, което да се справи с тях. Това се отнася преди всичко до бактериите в червата. Точно най-опасните причинители печелят от тези придобити резистентости.
Трябва да се вземат предвид и страничните ефекти на антибиотиците. В повечето случаи те са незначителни, но някои хора може да усетят някакъв дискомфорт в стомашно-чревния тракт или гадене.
Колкото по-дълго обаче се приема препаратът, толкова повече се размножава бактерията Clostridium difficile например. Тя причинява разстройство и други усложнения, които може да са дори опасни за живота, особено при много възрастни хора.
При възпаление на пикочния мехур (цистит) има препарати, от които е достатъчен дори само един-единствен прием. Антибиотикът силно намалява броя на причинителите, а с остатъка имунната система се справя сама, подчертава експертът. Все пак има инфекции, при които твърде краткият прием е опасен. Става дума за възпаления, които засягат сърцето, или за тежки инфекции на кости и стави.
Продължителен прием при инфекции на кръвта и туберкулоза
Има и други трудни за лечение инфекции, които изискват по-продължителен прием на лекарства. Такава е например тази с бактерията златист стафилокок (Staphylococcus aureus). Често пациентите чувстват подобрение още на втория ден, а след една седмица симптомите са отшумели. Само че ако лекарят спре тогава антибиотика, има риск от последващи тежки инфекции. В тези случаи е необходим поне двуседмичен курс и то с висока доза антибиотици. Това обаче често се пренебрегва, коментира друг специалист – проф. Герд Феткенхойер, председател на Немското дружество по инфекциозни болести.
Туберкулозата е друго заболяване, при което лечението с антибиотици е продължително. Причината е, че бактериите при нея се делят и размножават по-бавно. Когато те не са активни, антибиотиците не могат да им навредят. Ако лекарството се спре предсрочно, точно “спящите” микроби могат отново да плъзнат в организма.
Антибиотиците вършат чудеса в точната доза
Прекалено дългият прием на антибиотик крие рискове за поява на резистентност. Прекалено краткият също може да застраши пациента и да компрометира терапията. В много случаи никак не е лесно на лекаря да направи точна преценка, смятат експертите. Решението трябва да е индивидуално за всеки конкретен случай, подчертава проф. Феткенхойер (на снимката).
Решението зависи от типа бактерии, хода на болестта, състоянието на имунната система и някои други фактори. Пациентите в никакъв случай не бива на своя глава да прекратяват лечението, само защото се чувстват по-добре, допълва той. Съветва винаги да се консултираме с лекаря и да не бъдем небрежни към здравето си. Това важи особено за онези пациенти, които са настроени по принцип срещу антибиотиците и подценяват ефекта от тях.
Антибиотиците са едно от най-важните открития на медицината, казва експертът Беатрис Грабайн. За да продължат да помагат обаче, трябва да ги използваме разумно.
Вижте още: Как да пием правилно антибиотиците
