Кардиостимулацията може да има както важен животоспасяващ ефект при опасна аритмия, така и някои вредни последствия за сърцето. Този факт е широко известен по отношение на работата на лявата камера. Малко изследвани са обаче ефектите, свързани с дясната камера на сърцето.
Нежелани странични ефекти от кардиостимулацията
Точно на тази тема е посветена разработка на д-р Николай Поройлиев. Той е кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Приема и пациенти в Медицински център „Искър“. Може да запишете час за преглед при него на тел. 0877589040. Статията на д-р Поройлиев приета за публикуване в едно от най-авторитетните списания в областта на кардиологията в Европа – European Heart Journal.
Успехът безспорно е много голям, тъй като става въпрос за негово собствено изследване, а не за обобщаване на чужди данни. Публикацията е посветена на промяната в хемодинамиката след имплантиране на пейсмейкър (малко устройство, което подава импулси към сърцето).
Промените в дясната камера може да останат невидими дълго време
В проучването си българският кардиолог доказва, че дори да не са с голяма клинична изява или драматично протичане, има проблеми вследствие на неправилната стимулация, които настъпват в дясната кухина на сърцето. Те остават невидими за дълго време.
„При лявата камера отдавна е известно, че хроничната стимулация влошава функцията на сърцето, като има голямо значение дали импулсът е дошъл от пейсмейкара, или е физиологичен. Това нещо почти не е изследвано досега за дясната камера. В нашето проучване сме потвърдили ефекта върху лява камера и го съпоставяме с ефекта върху дясната камера, където много по-рано се наблюдава влошаване на функцията, което обаче не е клинично изявено, т.е. остава скрито за дълго време“, обяснява д-р Поройлиев.
Настройките на пейсмейкъра трябва да се проверяват редовно
Основният извод е, че не бива да се чака проявата на някакви симптоми за лявата камера на сърцето. Доста преди това да се правят опити за прецизиране работата на пейсмейкъра. „Сърцето е много особен орган – всяка намеса решава един проблем, но причинява друг. Ето защо процедурата не завършва с имплантирането на пейсмейкър, а по-скоро започва с него“, съветва д-р Поройлиев. Той има над 10-годишен опит в електрокардиостимулацията.
Решението е да се прави много фина настройка на апарата и тя да се оптимизира постоянно. Ако се наложи смяна на батерията или при инфекция, отново да се прави оценка дали има нужда от това устройство. „Съществуват състояния, които имат нужда от постоянна стимулация, но има и други, при които това не е необходимо. Виждали сме пациенти със стимулация от 1%. При тях, ако се наложи подмяна на устройството, със сигурност следва да се замислим дали изобщо си заслужава. Самата имплантация създава съответните рискове. Не е козметична процедура“, убеден е опитният кардиолог.
Общо 55 пациенти, които се лекуват в Специализирания център за електрокардиостимулация в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, са взели участие в изследването. Средно около 150 устройства годишно се имплантират там.
Пейсмейкърът – единственото ефективно лечение при брадикардия и проводни нарушения
Поставянето на пейсмейкър е единственото ефективно лечение при пациенти с брадикардия (забавен пулс) и аритмия, проводни нарушения, водещи до симптоми. Ако сърцето бие бавно, това причинява замаяност, слабост, недостиг на въздух, които са предпоставка за загуба на съзнание и травматизъм. Пейсмейкърът следи внимателно работата на сърцето и подава електроимпулси, когато е необходимо.
Д-р Николай Поройлиев е специалист кардиолог с над 10 години опит и интереси в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията. Извършва диагностика и лечение на кардиологични заболявания и има дългогодишен опит в лечение на артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, дислипидемия, определяне на сърдечно-съдов риск, проводни и ритъмни нарушения на сърдечния ритъм.
Източник: Пресцентър ИСУЛ
