Какво представлява синузитът
Синузитът е заболяване, при което се развива възпаление на околоносните кухини, като първопричините за това може да са различни. Състоянието може да стане хронично, ако не се проведе правилно лечение и ако са налице допълнителни утежняващи фактори – имунодефицит, чести инфекции, нелекувани алергии и др.
Нарича се още риносинуит, защото възпалителните промени засягат не само лигавицата на носа, но и тази на синусите. Основната й функция е да пречиства и да затопля въздуха, който прониква в долните дихателни пътища.
Ето какво разказва за синузита, точната диагноза и лечението д-р Мариана Мандажиева, алерголог и управител на МЦ „Искър“. Може да запишете час за преглед при нея (с направление, с осигурител или платен прием) на тел: 0877589040.
Причините най-често са микс от различни фактори
Има различни първопричини, които може да доведат до синузит. Острият риносинуит се развива най-често като следствие от инфекция с вируси. Пациенти с анатомична аномалия като изкривена носна преградка или други са по-предразположени.
По-често се случва при при хора, при които правилното естественото очистване на носната лигавица (мукосцилиарен клирънс) не работи. По принцип лигавицата сама се очиства от вируси, бактерии и разни замърсители от околната среда, които полепват по нея. При някои хора обаче тя е твърде суха или увредена и тези процеси не протичат правилно. Ако такъв човек работи на място с високо замърсяване на въздуха, където има различни алергени, много прах или концентрация на професионални химически вещества, ще страда по-често от риносинуит. Не бива да се забравя, че алергичната хрема също допринася за възникване на това състояние, тя може да се комбинира и с вирусна инфекция. Склонността към синузит зависи и от типа имунна система, по-точно към имунно възпаление тип две.
Синузитът може да бъде остър или хроничен, като симптомите са различни. Видът му трябва да се изясни още при поставяне на диагнозата, тъй като тя определя лечението.
Симптоми на остър синузит
Признаците на остър синузит са:
- Наличие на хрема, дори да не е твърде обилна;
- Секретът е жълтозеленикав;
- Дишането е затруднено носово;
- В лицето се усещат напрежение, болка в областта на синусите;
- Има тежест при навеждане напред.
- Понякога е налице стичане на секрет в гърлото (задна хрема).
- Може да има нарушено обоняние, но не е силно изразено.
- Температура (по-рядко);
- Оток на клепачите (понякога);
- Заглъхване и болка в ушите (понякога);
- Кашлица.
Риносинуитът се определя като остър, когато е с продължителност до 4 седмици. При повечето пациенти симптомите отшумяват до 10 дни. Когато оплакванията продължат до 3 месеца, синудитът е субхроничен. Останат ли повече от тези 3 месеца, възпалението вече е хронично.
Симптомите при хроничния синузит са по-различни от тези при острия:
- Хремата се отличава с различен оттенък на секрета, който прилича повече на слуз.
- Често има задна хрема, т.нар. постназално стичане.
- Рядко се съобщава за симптоми като главоболие или тежест в главата, характерни за острата фаза.
- Запушване на носа, затруднено носно дишане;
- Стичане на секрети към носоглътката;
- Кашлицата е характерна – като подкашляне;
- Заглъхване на ушите и болка.
При хроничния синузит може да има обостряне с бактериална суперинфекция. Освен това при него има повишен риск от поява на полипи.
Каква е ролята на имунната система при синузит
Независимо дали е остър или хроничен синузит, има участие на имунната система е голямо. При полипозата може да се установи имунно възпаление тип 2. Активира се имунната система с производство на общи IgG антитела, с привличане на клетки еозинофили, както в тъканите на носа и синусите, така и в кръвта. Този тип синуит се развива при генетично предразположение към възпаление от тип 2.
Тези пациенти може да страдат още от бронхиална астма, алергия към аспирин.
Синузитът обаче може да се развие и при липса на предразположение, ако човекът страда от чести инфекции. Смята се, че чести инфекции със златист стафилокок и някои плесени спори като Аспергилус водят до подлъгване на имунната система и отделяне на конкретни медиатори, които много наподобяват алергична реакция.
Как се преценява тежестта на синузита, кои изследвания са най-информативни?
Рентгеновата снимка на околоносните кухини вече не се прилага, защото е с ниска информативна стойност. Не бива да се прилага особено в случаи, при които е необходима точна диагноза с цел оперативно лечение. Скенерът (компютърна томография, КТ) има по-голяма информативна стойност, с него може да се установи засягане на всички синуси.
Има околоносни кухини, които не могат да се видят при рентген, като например синуидалния синус. При КТ може да се види дебелината на лигавицата, засягането, наличието на възпалителна течност в синусите, която е доказателство за фунгиален синузит, да се установят остеолитични промени – нарушаване на костната стена на синуса и да се оцени потенциала за усложнения – орбитални и вътречерепни.
Как се избира най-подходящото лечение?
В българската народна медицина съществуват много методи за лечение на синузит, но не бива да се прилагат самоволно, защото могат да дадат тежка алергична реакция и да се стигне дори до анафилаксия.
Лечението на синузита зависи от фазата. При остър се започва с назални промивки, назални душове, които отстраняват както възпалителния инфилтрат, така и многото медиатори, които се образуват при възпалението, замърсители от околната среда. Следващата стъпка са деконгестантите. Те намаляват отока на лигавицата и възпрепятстват затварянето на отворите на околоносните кухини, задържане на секрет и хронифициране на синузита. Не бива обаче да се прекалява с тях! Такива капките за нос се употребяват 3 дни, не повече, защото причиняват медикаментозно възпаление на лигавицата на носа и траен оток, който много трудно се лекува.
Следващата стъпка са муколитиците – секретолитици. Те втечняват секрета и позволяват той да изтече лесно. Назалните кортикостероиди имат противовъзпалителен ефект и също намаляват отока. Накрая идват и антибиотиците. Прилагат се само в случаи на наличие на фебрилитет, силна продължителна болка, наличиен на гноен секрет и при затегнато протичане на синузита – т.е. при наличие на симптоми повече от 10 дни.
Как се избира подходящ антибиотик?
Редно е такива лекарства да се назначават според резултата от антибиограмата. При тежко фулминантно протичане на остър синузит и предразполагащи фактори – имунодефицит, предразполагащи фактори, може да се избере и емпирична терапия, като се съобразим с антибиотиците, които въздействат най-често върху основните причинители на синузит. Редно е изборът на такава терапия по принцип да става след микробиологично изследване.
При хроничния риносинуит става дума за възпаление с участие на имунната система. Изборът на лечение е ориентиран към потискане на имунно възпаление.Назалните кортикостероиди са първо средство на избор. Винаги включваме и всички останали методи – деконгестанти, секретолитици, назални промивки и др. При неповлияване и тежко протичащ риносинуит може да се предпишат орални кортикостероиди, но за кратък период и само в най-тежките случаи.
Бъдещето е в лечението с биологични продукти. Това са медикаменти, насочени против определен тип, част от имуновъзпалението – цитокинов или клетъчен профил. Това лечение наистина е ефикасно с много индивидуализиран подход. По този начин благодарение на биологичната терапия се избягват страничните ефекти на останалите типове лечения като кортикостероидите. Предотвратява се и нуждата от повторна оперативна ендоназална хирургия на хроничните риносинуити, предимно на тези с полипоза.
Автор Ина Димитрова
