Реклама
Начало Заболявания и лечение Диафрагмалната херния боли като инфаркт, трябва операция

Диафрагмалната херния боли като инфаркт, трябва операция

0
Реклама

Диафрагмалната херния е състояние, което понякога отнема време, за да бъде правилно диагностицирано. Причината е, че при криза болката е остра и прилича на тази при инфаркт, казва д-р Иво Близнашки, хирург и началник на Второ отделение в УМБАЛ „Св. Анна“. Някои от потърпевшите изпитват неразположения като при язва или гастрит, затова отиват на гастроентеролог или при кардиолог заради болките в сърдечната област.

Лекарствата за гастрит и язва не повлияват състоянието. Обикновено пациентът се насочва към образна диагностика, след като изследванията покажат, че не става дума и за инфаркт. Диагнозата може да се изясни от рентгенолог – на болние се дава да пие специална каша преди снимката. Друга възможност е фиброгастроскопията.

При диафрагмална херния половината стомах е в заклещен в гръдния кош и понякога притиска сърцето

д-р Иво БлизнашкиТя се дължи на слабост на съединителната тъкан, налице е известна наследственост. Причините са сходни като при херниите в слабинната област. Всяко действие, което повишава вътрекоремното налягане – кашлица, вдигане на тежко, хроничен запек, са допълнителен рисков фактор, казва още д-р Близнашки. За да получи облекчение, организмът образно казано „изпуска налягането“ през различни отвори и така се получава заклещването, допълва той.

Реклама

Тези състояние се оперира лапароскопски от около 10 г., като разликата е огромна между старите интервенции, които се правят с разрез, и новите, при които има само пет дупчици. Предимствата са на страната на новия метод. „Много колеги смятат, че диафрагмалната херния може да се лекува само с медикаменти. Препоръчват на пациентите да изчакат и само при криза да се прибягва до операция. Не съм съгласен с този подход“, коментира д-р Близнашки. По думите му става дума за опасно и животозастрашаващо състояние. Възможно е във всеки момент стомахът да се заклещи и пациентът да изпадне в криза.

При лапароскопската операция се прониква през пет дупчици на корема. Затваря се дефектът на диафрагмата, който е отворен. Стеснява се хранопроводът и около него се поставя маншон, който не позволява на стомаха да се качва. След операцията на пациента се дава да пие каша за контролна рентгенова снимка. „Обикновено веднага след операцията се вижда стомах, който все едно никога не е имал проблем. Коварното в тази ситуация е, че след 10 минути човекът може да направи спазъм. Най-трудното е да се преодолеят тези остатъчни симптоми, рефлекси на организма. Необходимо е време. Мозъкът е свикнал да работи по определен начин при човек с това увреждане, затова е необходимо да се преодолее състоянието с диети и медикаменти. Една от мерките такива случаи да са по-редки е правилно назначеният режим за пациента.

Скенер или рентген може да открие диафрагмалната херния

Правим статистика, която скоро ще изнесем на научен форум, казва още д-р Близнашки. Около 25-28% от пациентите със слабинна херния са изправени пред риска да развият и диафрагмална херния. Имали сме случаи, когато след катастрофа се получава разкъсване на диафрагмата, пояснява той. Това състояние понякога остава неразпознато, защото в първия момент не е имало симптоми. Хората имат оплаквания, но минава време преди да се разпознае какъв точно е проблемът. Едва когато се направи изследване със скенер и рентген се открива причината. „Понякога се чудим с колегите как е живял този човек досега. Често питам пациентите си дали не са претърпели в миналото катастрофа, за да проверяваме веднага в правилната насока. Освен коремни травми и разкъсвания в такива случаи може да бъде засегната и диафрагмата. В зависимост от нараняванията се преценява дали операцията да бъде отворена или лапароскопска. Може да се наложи и поставянето на платна“, разказва хирургът.

За да се оцени доколко е траен резултатът от лапароскопията, лекарите в „Софиямед“ събират статистика, за да излязат с конкретен резултат. „Не може да няма случаи на рецидиви. Трябва да се внимава, ако се прави лапароскопски, да се провери дали пластиката е станала добре, дали пациентът се грижи за себе си адекватно. Има хора, които веднага отиват и започват да работят, подлагат се на физическо натоварване. Едва когато се огледа всичко добре, може да се каже при какъв процент от хората и при какви обстоятелства е настъпил рецидив“, споделя още специалистът. В цял свят се водят непрекъснато наблюдения, които дават ценни насоки например трябва ли да се сложи допълнително платно, колко време да почива пациентът след интервенцията. Дори в най-реномираните клиники има редициви на диафрагмалната херния, обобщава д-р Близнашки, който е обменял опит с колеги от различни страни.

Свързани теми: Какви са причините за херния?

Липосаркомът не дава разсейки, но може да стане като футболна топка

 

Реклама

Exit mobile version