Водят ли COVID-ваксините до стерилитет, подходящи ли са при автоимунни болести и вс кои лекарства може да се получат взаимодействия, бяха част от въпросите, зададени от студенти по медицина към водещи наши експерти: проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, проф. Тодор Кантарджиев, шеф на Центъра по заразни и паразитни болести, доц. Любомира Николаева-Гломб, дмн от отдел Вирусология на Националния център по инфекциозни болести и доц. Нина Янчева, ръководител катедра “Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина” – МУ София. Ето и кратките отговори на експертите.
Могат ли ваксините срещу COVID-19 да доведат до стерилитет?
Твърдението тръгва от подозрението, че ваксините влияят върху един протеин, който участва в образуването на плацентата. Много световни учени обаче вече са изразили мнение, че няма как антителата срещу ваксините да влияят върху този протеин, така че се счита, че ваксините не биха довели до стерилитет.
Може ли да се комбинират с прием на антикоагуланти?
Антикоагулантите са медикаменти за разреждане на кръвта, предписват се при много сърдечносъдови заболявания, а също и за предотвратяване на усложнения при COVID-19. При прием на антикоагуланти и проблеми със съсирване на кръвта няма проблеми да се постави ваксина, стига да се предупреди ваксиниращия екип да вземе съответните мерки против кръвоизлив. Относно алергичните реакции, проф. Кантарджиев сподели данни от американско научно издание, според което при прилагане на първите 1 800 000 дози ваксини в САЩ, 70% от алергичните реакции са получени в първите 15 минути след ваксиниране.
Как действа клопидогрел, може ли да се взема с други лекарства
Могат ли да се слагат при пациенти с автоимунно заболяване – Хашимото и други?
На въпроса дали ваксините, базирани на вектори (аденовируси), имат потенциал да развиват злокачествени заболявания, беше отговорено, че не би трябвало да имат такъв. Относно риска при хора с автоимунен тиреоидит на Хашимото, се каза, че няма данни да води проблем. Някои автоимунни заболявания са в рисковите групи за по-тежко протичане на Ковид-19, така че е добре да се ваксинират. От друга страна, ако в момента са на подтискаща имунитета терапия, ваксината няма да има желания ефект върху тях и е по-добре да изчакат.
„Мерките ще останат дълго и трябва да се спазват с убеждение. Убеждавайте хората около себе си да носят маски, убеждавайте ги да не се събират за дълго време, убеждавайте ги да проветряват помещенията често“, призова проф. Кантарджиев.
Нов щам на вируса или нова вирусна линия?
Важно разграничение между понятията щам и линия, във връзка с новия вариант на коронавируса, направи доц. Гломб. В своето изложение тя уточни понятията в класификацията на вирусите – семейство, род, вид, щам, клейт и линия – като подчерта, че правилното понятие за новия „британски“ вариант е „линия“, а не „щам“. Тя сравни мутационната честота на вируса с други вирусни семейства и говори за перспективата за разработване на ваксини с оглед относителната стабилност на коронавирусите. „Убедена съм, че ще имаме ефективна, добра ваксина за коронавируса. Дали тя ще бъде такава, която налага по-често прилагане, или ще бъде една завинаги, това тепърва ще разберем.“, сподели доц. Гломб.
Страничните ефекти от COVID-ваксините са по-чести след втората доза
Проф. Момеков разясни как става разрешението за употреба на ваксините и че в настоящата ситуация не бива да се говори за припряност. Разрешението за употреба е въз основа на положително съотношение полза-риск. Неотложността на ситуацията е наложила прилагането на т.нар. ролинг ревюта. Схемата при тях е следната – в момента, в който се получат данните от проучванията, се подават към агенциите по сертифициране. Това означава, че когато се подаде пълен комплект с всички налични данни за ваксината, агенциите вече са имали време да разглеждат етап по етап различните фази на тестване. Това дава възможност успоредно с процеса за клинична оценка да върви запознаването на регулаторния орган с резултатите от него.
Данни от ОАЕ ще позволят да се сравнят резултатите от няколко ваксини
Проф. Момеков заяви, че в момента за специалистите интерес представляват Обединените арабски емирства, защото там ще може бързо, в рамките на постмаркетинга, да се сравнят данните от различните ваксини. “В ОАЕ ваксинират с няколко ваксини едновременно и ще можем да видим какво се случва в реалния свят, в една контролирана ситуация, сравнително бързо. Моето мнение е, че на този етап ваксината няма алтернатива, а и докато върви процесът на ваксиниране, нямат алтернатива и методите на пазене като носене на маски и спазване на дистанция”.
Нежелана лекарствена реакция или нежелано събитие?
Разликата между уточни доц. Янчева, която изброи леките и сериозни лекарствени реакции при използваните в момента в Европа ваксини за Ковид-19, спрямо последните данни.
„Най-честата локална реакция е болка в мястото на ваксиниране, а най-честите системни реакции са главоболие, адинамия и мускулни болки“, резюмира данните доц. Янчева. Липсват повече данни за руската ваксина Спутник. Съобщено е, за нея че при 15 % има фебрилитет и зачервяване в областта на инжектиране. Има данни и за някои съвсем единични случаи на нежелани събития, които са признати от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) като вероятно свързани с различните ваксини.
Източник: МУ София
