Вирусните инфекции тази година често са свързани с продължителна кашлица при децата. Трахеалната кашлица е типична за грипа, а тя може да трае над 2 седмици. Нарушава храненето и съня му. Това разказа д-р Ирен Цочева, завеждащ Отделение по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Тя е педиатър и детски пулмолог.
Пикът на грипната вълна всяка година е по различно време, обикновено през януари и февруари. Понякога преминава доста интензивно. В Клиниката са приети няколко деца с пневмония след грип. Не е обаче само грипът. Човешкият пневмовирус също причинява пневмонии. Наблюдаваме и доста инфекции с респираторно-синцитиален вирус (RSV). Очакваме в спектъра на респираторните патогени в края на зимата и много други вируси, поради влажното време и малко по-високите температури, пояснява д-р Цочева.
Причината за продължителната кашлица е, че вирусите унищожават нормалните клетки от ресничестия епител. Дразненето на лигавиците продължава дълго време, но сама по себе си тя не е знак, че заболяването върви към пневмония. Майките питат има ли хрипове. Основният въпрос не е дали ги има, а дали те се чуват на едно и също място. При локализирана находка, съмнението е за пневмония. Ако обаче детето се изкашля и хриповете се променят или изчезват, по-скоро е бронхит.
Бронхитът при деца често може да се лекува без антибиотици
Активното наблюдение от страна на педиатъра спестява ненужното понякога даване на антибиотици.
Бронхиолитът изисква по-специфичен подход. Става дума за възпаление на бронхиолите, съпроводено от спазъм. Много важни за лечението са бронходилататорите, чието приложение най-често е с инхалация. Някои деца са предразположени към такъв спазъм и антибиотиците изобщо не им помагат. При тях се чува кашляне и свиркане в гърдите. Подобрение настъпва едва след инхалаторно приемане на бронходилататори. Тези препарати позволяват на бронхиалното дърво да се отпусне и да се отделят секретите, посочва д-р Цочева.
Родителите да предвидят поне три седмици за възстановяване на детето. Връщането веднага след боледуване в градината или яслата, където се обменят много вируси, често води до ново заболяване. Така имунните сили на детето се изтощават, по-лесно стига до пневмония.
Симптомите – от вируси или бактерии?
Само по симптоматиката не може да се каже дали са вируси или бактерии, посочва още д-р Цочева. Някои деца веднага развиват суха ларингитна кашлица при вирусни инфекции. При други тя е влажна, ноне е непременно бактериална инфекция. Дълбоката влажна кашлица, съпроводена дори с повръщане на храчки е типична за бронхиолит, заболяване което се причинява от вируси.
Лечението на вирусните инфекции в началото е със симптоматични средства за понижаване на температурата, когато тя е над 38 градуса, и детето е отпаднало. Фебрилитетът в първите дни не е показание за антибиотично лечение. Родителите трябва да следят дали детето връща своята обичайна жизненост и бодрост в периодите без температура. В такива моменти нито едно болно дете не се храни с апетит, затова по-важни са течностите. Ако то е силно отпаднало и само лежи на ръцете на майка си, може да се мисли за възможно усложнение.
Ако по-големите деца отделят храчки с жълтеникав вид, тогава се замисляме за усложнения от рода на пневмонията. Във възрастта до 2 години повечето пневмонии също са вирусни. Антибиотици даваме, само когато наистина не може без тях, изтъква педиатърът. При малките деца те могат да предизвикат разстройство, което да продължи месеци. На стомашната и отоларингеалната микрофлора ще е нужно доста време, за да се възстанови.
Добре е преди назначаване на антибиотично лечение да има изследване поне на кръвна картина с С-реактивен протеин. Може да се вземе проба от храчка за антибиограма. Така, ако се наложи смяна на лекарствата, ще сме наясно с нещата. Може да се изчака до 3-5 дни и ако състоянието на детето не се влошава, то остава на симптоматична терапия. Най-добре е пациентът да се справи сам с инфекцията. Това укрепва имунитета и му дава сили за справяне със следваща инфекция.
Новите препоръки силно ограничават рентгеновите снимки при деца
В последните години в световен мащаб гайдлайните много ограничават използването на рентгенови изследвания в детска възраст. Смята се, че не е наложително да се правят дори при пневмония, ако изследването няма да промени избраният вече начин на лечение. У нас все още рентгенографиите се правят масово. Освен излишното облъчване на децата има риск и от грешно тълкуване на резултатите. Едно вирусно интерстициално възпаление не може да се отдиференцира по рентгенография, посочва д-р Цочева. В много случаи пациентът трябва да започне да се лекува със симптоматични средства и отпускащи дихателните пътища средства. Често се затрудняваме да обясним на родителите, че това, което рентгенологът е разчел като пневмония, всъщност не е, допълва тя. Избягват се и контролните снимки, освен ако измененията по време на болестта не са били много сериозни.
Пневмониите, свързани с щамовете, включени в пневмококовата ваксина (сега те са 10), спада. „За съжаление те се изместват от други щамове, т.нар серотипно изместване. На последния конгрес по детски инфекциозни болести се заговори вече за 20-25 валентни ваксина. При стрептококовите бактерии дори се мисли за други методи за създаване на по-ефективна ваксина, тъй като щамовете са над 100“, коментира лекарката.
В редки случаи някои деца не могат да образуват антитела, след поставяне на ваксина. Тогава те няма да са предпазени от щамовете, срещу които са имунизирани.
За съжаление в масовите лаборатории щамовете не могат да се разграничат при микробиологично изследване. В клиничната практика лекарите работят по интуиция и по данни за изолати от Националния център по заразни и паразитни болести. Оттам всяка година се публикуват актуални данни за преобладаващите патогени, както и антибиотичната резистентност.
Редактор Ина Димитрова