Бронхиолит е диагноза, която родителите на бебета често чуват през зимните месеци, след като първоначално детето се е разболяло от инфекция на горните дихателни пътища.
Бронхиолитът като патология е характерно заболяване за малките на възраст до 2 г. Представлява възпаление на най-малките дихателни пътища, като характерното при него е изразен оток, хиперсекреция и спазми. Когато бебето диша, се чува специфично свиркане, а това особено много плаши майките. След 2-годишна възраст вече става дума за обструктивен или спастичен бронхит. Това разказа д-р Рада Маркова, педиатър с фокус върху белодробните заболявания и медицински управител на Първа детска консултативна клиника в София.
В първите дни на бронхиолита симптомите наподобяват тези при настинка: хрема, запушен нос, кашлица и температура (тя може да не е много висока).
Кога да се потърси лекарска помощ?
Ако не сте потърсили помощ още в началото на вирусната инфекция, трябва да го направите най-късно при следните симптоми и оплаквания:
- Повръщане;
- Хрипове;
- Дишането е много бързо – повече от 60 вдишвания в минута (тахипнея) – и плитко;
- Засмукващо дишане – ребрата изглеждат като всмукани, когато детето вдишва;
- Обща слабост и летаргичен вид;
- Отказва да пие достатъчно или диша твърде бързо, за да яде или пие;
- Кожата посинява, особено устните и ноктите (цианоза).
Лечението на бронхиолит – основни препоръки
В началото лечението се ориентира по симптомите – температура, кашлица. Това са препоръките от българските педиатрични консенсуси, посочи д-р Маркова. Тя препоръчва малкото да пие достатъчно течности, при възможност да се прави инхалация, която овлажнява и успокоява лигавицата. При възникнала необходимост се прилага и кислородолечение. Важно е близките да успокояват детето.
В редица държави в Европа се препоръчват бета-2-миметици – например Вентолин (Албутерол). Целта е да се подпомогне отхрачването и изхвърлянето на тези секрети.
Инхалацията е лесен и безопасен метод без химия да се помогне за възстановяването на лигавицата. Най-добре е, ако вкъщи разполагате с инхалатор, в който се слага малко физиологичен разтвор от аптеката. При нужда към разтвора се добавят и лекарства за разширяване на дихателните пътища (бронходилататори).
Инхалациите помагат за втечняване на секретите и изчистването на дихателните пътища от тях.
Антибиотици – кога и колко се включват в лечението
В много случаи бронхиолитът е вирусно заболяване. Затова не се препоръчват антибиотици за деца още в първите дни. Решаващо за преценката на терапията е общото състояние на детето.
Когато бебето е в добро състояние и бързо се подобрява от провежданото симптоматично лечение, не очакваме усложнения, посочва педиатърът. Тук е важно наблюдението да продължи, особено ако обструкцията на дихателните пътища (спазмите) продължат. За усложнения се мисли, когато бебето продължи да има диша със „свиркане”, има кашлица, температура не пада или пада само за няколко часа. Други признаци, че заболяването не отшумява, са отпадналост и безапетитие.
Изследвания при съмнение за усложнения
Кръвните изследвания могат да хвърлят повече светлина върху това, което се случва в организма. Обичайната практика е да се пусне кръвна картина, изследване на С-реактивен протеин, графия на белите дробове, посочва д-р Маркова. Прави се комплексна оценка на състоянието и на тази основа се решава дали се налага лечение с антибиотик.
По думите й у нас антибиотик се предписва по-често, отколкото реално е необходимо. Причината са както лекарите, които искат да се презастраховат, но и майките, които са готови да идат при друг лекар, за да го получат. Или пък сами си го купуват от аптеката.
Дълъг или кратък курс антибиотик
Обичайните курсове с антибиотик са около 5 дни. Понякога обаче лекарството се изписва за 10-12 дни. Защо е така? Дългите курсове с антибиотик се дават при съмнение за атипични инфекции като микоплазма, хламидия, паракоклюш. Също и когато се е стигнало до отит. Отитът при най-малките налага да се приема антибиотик по 10, 12 дни, а понякога и две седмици. Опитният педиатър ще разпознае клиничните картини, които налагат изписването на дълги курсове.
Добре е родителите да знаят, че вирусната инфекция може да продължи 5 и дори 7 дни. Все пак за този период се очертава тенденцията – дали се отива към подобрение или към усложнение. Ефектът от лечението трябва да се проследява до трайно настъпване на подобрение. В случай на нужда терапията се променя, включва се антибиотик. Това става, като се прецени общото състояние, апетитът, дали детето е почнало на приема течности или има новопоявили се симптоми.
Кога да даваме лекарства за температура
Парацетамол и ибупрофен са включени в състава на различни медикаменти за деца, които понижават температурата. Някои лекари съветват, те да не се дават при температура под 39 градуса.
Тези лекарства обаче имат и друг ефект – действат срещу възпалението и болката, с които е свързана всяка вирусна инфекция. Затова според д-р Маркова те може да се използват при температура над 37,5-38, при която има и промени в общото състояние на детето. Задължително трябва да се вземе предвид препоръката на педиатъра или указанията от листовката за точната доза и интервал между даването й.
Възстановяване от бронхиолит
Обикновено заболяването продължава две до три седмици. Повечето деца се повлияват добре от предписаното лечение вкъщи и не постъпват в болница. В седмиците след боледуването е добре да се избягва контакт с много хора и особено такива, които имат симптоми на настинка.
Поставяйте детето в изправено положение и когато седи. Това улеснява дишането. В помещението, където то се отглежда, не бива да се пуши. Може да продължите с инхалациите и няколко дни след като детето изглежда излекувано. Овлажняването ще помогне на лигавицата да се възстанови.
Вируси, които най-често правят усложнения
На първо място това е грипният вирус, посочи д-р Маркова. От него децата може да се предпазят чрез поставяне на противогрипна ваксина.
Има обаче и други неприятни вируси като респираторно-сцинтиалният (RS). Той е изключително агресивен, като заразява най-много хора в периода от октомври до март. Риновирусите, които при възрастните не водят до истинско разболяване, могат да създадат неприятности при кърмачетата, особено при недоносенита.
Като всяка година и тази педиатрите очакват пациенти с метапневмовирус, аденовируси или парагрип.
Закаляване или пазене от настинка – кое е по-добре
Много родители знаят за необходимостта от закаляване, но въпреки това предпочитат да пазят децата от преохлаждане. Бих казала, че става дума за типичен български феномен – дебелото навличане на децата, отбелязва д-р Маркова.
Трудно е да се каже на каква температура точно е подходящо да се отглеждат по-малките деца. Семействата имат различни предпочитания и свой температурен комфорт.
Не толкова стайната температура влияе дали едно дете ще е болнаво или не. По-голямо значение има правилното хранене. То трябва да съдържа основно домашно приготвена храна от пресни продукти, както и достатъчно сурови плодове и зеленчуци.
Грешка е, ако майката смята, че прекаляването с готови десерти може да се компенсира с витамини от пакетче или имуномодулатори. Някои родители използват прекалено често такива химични субстанции, уж за да поддържат добро здраве на децата си. Педиатрите трябва да обсъждат с майките тази тема, съветва д-р Маркова.
Вместо това да се обърне внимание на закаляването, движението и игрите на открито. По-често да водим децата навън, сред природата. Това е по-важно, за да бъдат те здрави.
Студените дни не са оправдание, за да не се извеждат децата навън. Стига да не духа бурен вятър или да има силен дъжд, разходката е задължителна. В хладните дни обличам детето на слоеве. Когато играе, сваляме горните дрехи. Когато почива го обличаме. При изпотяване, трябва да се преоблече по-скоро. Спазването на тези елементарни правила няма да позволят разходката да доведе до простуда.
