Антихормонална терапия при рак на гърдата

Около две трети от злокачествените тумори на гърдата растат под влияние на хормоните. Върху повърхността на раковите клетки се намират рецептори за естроген и прогестерон. Женските полови хормони се свързват там и стимулират растежа на раковата клетка. При тези тумори се прилагат лекарства, които целят да блокират този механизъм.

Антихормоналната терапия често започва след химиотерапията и продължава по правило 5 г. Тя не е подходяща за жени, при които раковите клетки не са чувствителни към хормоните. Ново голямо проучване ATLAS показва, че приемът на тамоксифен в продължение на над 10 г. може да увеличи преживяемостта при жени преди менопаузата. За да се установи дали ракът на гърдата е чувствителен към хормони или не, се прави биопсия. Ако при над 10% от клетките се откриват посочените хормонални рецептори, се приема, че туморът е чувствителен към хормони.

По-рано онколозите отстранявали яйчниците или ги облъчвали, за да намалят отделянето на женски хормони. Големият недостатък при този подход е безплодието. С днешните терапии жена, лекувана от рак на гърдата, може отново да забременее. Въпреки това на практика тя често остава без месечен цикъл и получава симптоми на менопауза. За разлика от химиотерапията, антихормоналната терапия не атакува здравите клетки.

Използваните медикаменти в антихормоналната терапия

Антиестрогени (напр. тамоксифен или торемифен) блокират естрогеновите рецептори на раковите клетки. Използват се от десетилетия. Подходящи са за жени както преди, така и след менопауза. Приемат се като таблетки.

GnRH аналози: Абревиатурата GnRH означава Гонадотропин освобождаващи хормони. Те стимулират хипофизата да отделя хормоните FSH и LH, които пък карат яйчниците да отделят повече естрогени. GnRH аналозите правят точно обратното – те потискат образуването на двата хормона и яйчниците отделят по-малко естрогени. Жените във фертилна възраст понякога получават GnRH аналози като лекарства паралелно с химиотерапията, за да се запазят яйчниците им.

Ароматаза блокери (напр. Летрозол, анастрозол или ексеместан) обезвреждат определен ензим. Този т.нар. ароматаза кара някои вещества да бъдат превръщани в естрогени в мастната, мускулната тъкан, както и в тази на млечните жлези. Блокерите на ароматазата блокират по този начин производството на естроген в мускулните и мастните клетки. Не оказват влияние върху продукцията на естроген в яйчниците. Затова са подходящи само за жени в менопауза или за тези, чиито яйчници са отстранени или деактивирани.

Гестагени (напр.Medroxyprogesteronacetat, Megestrolacetat) се прилагат в редки случаи. Тези изкуствени хормони на жълтото тяло намаляват по различни пътища за обмен на веществата нивата на естрогените в кръвта и пречат на раковите клетки да образуват естрогенни рецептори на повърхността им. Освен това те блокират рецепторите за прогестерон на раковите клетки.

Ново: „Чисти“ антиестрогени
Ново развитие в антихормоналната терапия са „чистите“ антиестрогени (Selective Estrogen Receptor Down Regulators, SERDs). Те напълно изключват естрогеновите рецептори на раковите клетки, докато при по-старите препарати има някаква остатъчна активност. В момента се прилагат само при напреднали тумори, които не отговарят на другите антихормонални препарати.

Стратегии при антихормоналната терапия

Антихормоналната терапия не протича еднакво при всички жени. Изборът на медикаменти и продължителността на терапията се ориентират предимно по това, дали пациентката има редовен цикъл или е в менопауза.

Преди критическата възраст пациентките с рак на гърдата по правило получават терапия с тамоксифен за 5 г. Жените над 40 г. понякога приема и GnRH аналози. Лечението с тях продължава поне 2 г., може обаче да се удължи до 5 г. При жени, които не планират бременност, може да се обмисли в допълнение лъчетерапия и отстраняване на яйчниците.

След менопаузата яйчниците вече не са активни. Въпреки това те продължават да отделят полови хормони (напр. В мастната тъкан). Затова антихормоните действат само при жени, които нямат цикъл. Жени с висок риск от рецидив получават след химиотерапията 2-3 г. тамоксифен, след това 2-3 г. ароматаза блокери. Все по-често лекарите предписват ароматаза блокери от самото начало. Проучванията сочат, че ароматаза блокерите от трето поколение имат по-добър ефект от тамоксифен при жени в менопауза. При пациентки с нисък риск от рецидив е достатъчно да приемат 5 г. антиестрогени.

Д-р Дагмар Нирветберг, АГ специалист 

Източник: Netdoktor.de