Аневризмите са най-честите малформация на мозъчните съдове. Образно можем да си ги представим като разширение, при които стената изтънява, става по-уязвима и може да се спука и да предизвика кръвоизлив. Понякога тези разширения на съдовете се откриват случайно при образно изследване на главата. Тези пациенти имат късмет – може да се предприемат мерки, преди „балончето“ да се спука.
Аневризмите се срещат при 4-6% от населението, като коварното е, че в повечето случаи човек разбира за дефекта чак при кръвоизлив. От пациентите с аневризмален кръвоизлив около 30% загиват и около 30% остават с трайни увреждания. За щастие, само малка част от хората с аневризми получават такъв кръвоизлив, обясни проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“ и национален консултант по неврохирургия. Пояснява, че хирургичното лечение на тези заболявания вече е достигнало много високо ниво и в големите клинични центрове се дава възможно най-добър шанс на пациентите.
Това се дължи и на наличието на специалисти от различни области, което позволява избора на най-правилен за конкретния пациент метод на лечение. Вътресъдовите (ендоваскуларни методи) също дават изключителни възможности. В края на миналата година реанимацията на неврохирургичната клиника на болница „Пирогов“ бе изцяло обновена – направи се основен ремонт със смяна на всички инсталации и еистеми и беше оборудвана с нова апаратура, които са на нивото на всяка високоспециализирана европейска база. Това подобрява значително шансовете на нашите пациенти за добър изход значително се увеличават.
Макар да няма начин да се предотврати увреждането на мозъка от самия кръвоизлив, медицината вече има повече средства да се бори за живота на пациентите в следващите етапи. Това са както хирургичните методи, при които можем да премахнем кръвоизлива и да клипсираме аневризмата, така и вътресъдовите методи, с които се изолира аневризмата от мозъчното кръвообращение, както и целия комплекс от реа-нимационни грижи, които подобряват шансовете на пациента за благоприятен изход, пояснява специалистът.
Наследствеността при това заболяване е рядка, а и вече съществуват много прецизни щадящи методи на диагностика. При тях се визуализира цялото мозъчно кръвообращение – самия мозък и съдовете му. Това са компютър-томографската (КТ) ангиография или ядрено-магнитно резонансната (ЯМР) ангиография. Тези методи, особено втория, са безвредни, неинвазивни и информативни.
Няма специфична профилактика, която да ни предпази от това заболяване. Ето какво съветва проф. Габровски: „Ако разгледаме мозъчно- съдовите заболявания в по-общ план, което включва запушването на мозъчен съд (исхемичен мозъчен инсулт), мозъчния кръвоизлив, мозъчните аневризми и съдовите малформации, общите препоръки са сходни с тези за предпазване на съдовете на сърцето: стремеж към нормално кръвно налягане и нормални стойности на общия холестерол и фракциите му, диета, бедна на животински мазнини, повече движение и физическа активност. Профилактиката на тези заболявания е от особена важност, както и ранната диагностика. Това е причината в някои държави да се провежда насочена информационни кампания, за да може всеки човек да бъде подготвен в една или друга степен за откриване на ранните симптоми при себе си или при друг.“
в. „24 часа“
