До 250 деца годишно в Европа умират от ротавирусни инфекции, които са най-честите причинители на заболявания с диария при най-малките. Почти всички деца се срещат в първите си години с ротавирусите, които се разпространяват по орално-фекален път. Това съобщи проф. Боряна Слънчева, началник на Клиниката по неонатология в „Майчин дом“.
Как се предават ротавирусите?
Източник на заразата са болни и здрави вирусоносители (хора, които наскоро са преболедували или карат инфекцията без ясни симптоми). Вирусите се отделят с изхожданията, попадат в околната среда, по ръцете, а оттам и върху предмети от бита или хранителни продукти.
Ротавирусите (виж графиката по-долу) са устойчиви на външна среда – могат да оцелеят до 4 часа върху ръцете, а навън – до 10 дни. Живеят върху плодове и зеленчуци, затова преди да ги приберем в хладилника, трябва да ги измием добре. В канализацията остават до два месеца.
Малките слагат всичко в устата и това ги прави още по-уязвими за ротавирусни инфекции.
Инкубационният период е от 15 часа до 7 дни. Средно между 1 и 3 дни. Ако дете играе с друго, което е заразено, но още не е развило симптомите, първото също може да се зарази и до няколко дни да получи диария. Обикновено пикът е ранната пролет, но има немалко случаи и през лятото. Тежко протичат като вътреболнични инфекции. Ако приемат в болница дете с ротавирусна инфекция, то може да стане източник на заразата за други малчугани, които не са имунизирани.
Симптоми на ротавирусен гастроентерит – температура и болки в корема
При една трета от пациентите имаме и инфекция на горните дихателни пътища – хрема, болки в гърлото и суха кашлица, пояснява проф. Слънчева. Родителите понякога виждат само късните последици, свързани с отслабения имунитет и организъм като цяло.
Най-често боледуват децата между един и 12 месеца. Те са най-уязвимата група, защото най-бързо се дехидратират и отпадат. При тях най-бързо настъпва интоксикацията. Уязвими са и децата на 2-3 годишна възраст.
В България 30-40 процента от децата до 1 г. са преболедували от ротавируси и могат да бъдат вирусоносители. Това става ясно от проучване с над 4000 деца от 15 области в страната, осъществено от Националния център по заразни и паразитни болести. Заболяването е най-често срещано, а и най-опасно в ранната детска възраст, затова профилактиката чрез поставяне на ваксина се препоръчва още при кърмачетата.
Ваксини при недоносени бебета не се отсрочват
10% от всички раждания са на недоносени бебета. Това е групата с изключително висок риск от инфекции по принцип. При тях ротавирусната инфекция може да протече още по-тежко и дори да доведе до смърт. „Ваксината при недоносените не само нче е трябва да се отлага, но дори трябва да се даде колкото се може по-рано и навреме. Само така ще могат да бъдат предпазени“, посочи проф. Слънчева.
По принцип новородените са предпазени до известна степен от заболявания, срещу които майката има имунитет. В последния триместър от нейния организъм към плода се предават имуноглобулин G и антитела.
„За съжаление при преждевременно родените деца това не се случва. Те се раждат, преди да завърши последния триместър. Тоест антителата, които биха защитили детето, при него ги няма. Имуноглобулин G при децата също секретира в последния триместър. Така имунитетът на тези деца е изключително компрометиран поради факта, че са родени преждевременно“, пояснява неонатологът.
Вижте още: Най-честите въпроси за ефективност и безопасност на ротавирусната ваксина
Странични ефекти от ваксините при недоносени
Страхът от нежелени реакции спира някои майка на недоносени да ваксинират децата си, споделя проф. Слънчева. Наистина, при няоки от ваксините има известен риск от нарушения в ритъма на дишането и сърдечносъдови смущения. Една голяма част от недоносените са деца с много ниско тегло – под 1000-1500 грама. При тях имунизациите се следят за около 72 часа. През този период рискът от някакви странични реакции е още по-голям.
В Европа се препоръчва, ваксините да се правят на недоносените още в болницата, защото така те ще бъдат под активно наблюдение. Освен това в ЕС не се прилага т.нар. “коригирана възраст” както е у нас.
В България ваксините на недоносени се правят след прилагане на два месеца коригирана възраст. Тази възраст се смята от термина на раждане. Ако едно дете е трябвало да се роди на 1 юни, но се е родило на 1 април, то неговата възраст за поставяне на ваксини се смята от 1 юни. Тези недоносени деца не се ваксинират за съжаление дори по този срок, който е фиксиран в имунизационния календар, каза още лекарката.
Вижте още: Проф. Слънчева: Ваксините при недоносени не бива да се пропускат
Ротавирусната ваксина при недоносени бебета
Недоносените са с много висок риск да боледуват от ротавирусни инфекции и то тежко. Много често се налага да ги приемат в инфекциозна болница. Лечението им продължава не 3-4 дни, колкото е обичайно. Често остават доста по-дълго на инфузионни вливания поради тежкия синдром на дехидратация и интоксикация.
Проф. Слънчева призна, че проблемът с неваксинираните недоносени бебета е донякъде заради самите лекари. „За съжаление има медици, които казват, че недоносените не бива да се ваксинират, защото нямат изграден имунитет. Напротив, точно затова те трябва да получат пълния обем ваксини в сравнение с доносените, които все пак имат по-добра защита от майката“, обяснява тя.
Две са ваксините са ротавируси у нас
У нас има две ваксини срещу ротавируси. Едната е Ротарикс – тя е тривалентна и се правят две дози. Дават се през устата като капки. Може да се даде без значение, когато бебето е хранено. Не се очакват никакви странични реакции.
Има проучване, което доказва имуногенността и безопасността на ваксината. Включени са 100 000 деца, родени от 27-а до 36-а гестационна седмица. Част от тях получили ваксинта, а други – плацебо. След 30-38 дни 85,7% от бебетата, получили ваксината, имат добра имуногенност. При кърмачетата, които получили плацебо вместо истинска ваксина, защитени били само 16%.
Другата ваксина е Ротатек. Тя е петвалентна, също е проучвана с изпитване при деца между 26-а и 36-а гестационна седмица. Дава се с три дози до 6-ия месец, отново е през устата.
Няма конкретно лечение за ротавирусите
Ако не е поставена ваксина и детето се разболее от ротавируси, няма конкретно лечение. Прави се оводняване на системи, което продължава минимум 3-4 дни в болница. При деца, които вече са изкарали ротавирусна инфекция, пак може да се разболеят. Тогава протича по-леко и обикновено не се стига до болница.
Най-тежък е периодът след ротавирусната инфекция. Трудно става самото захранване. Майките казват често, че децата им са спаднали на тегло. Ако детето е родено недоносено, с поднормено тегло, драмата е още по-голяма. За съжаление процесът на захранване върви много бавно. Ако майката започне твърде бързо да връща детето към обичайното меню, обикновено то реагира отново с повръщане и диария, споделя опит проф. Слънчева. Това връщане към нормалното хранене може да продължи седмици и месеци. Отразява се върху теглото, ръста и настроението на детето.
Късни усложнения от ротавирусите
Някои деца, боледували от ротавирусна инфекция, правят вторична лактозна непоносимост. Не могат да консумират никакви млечни продукти, което се отразява върху развитието на кости, скелет, зъби. Развиват непоносимост към кравето мляко. Така ограниченията може да продължат дълго. Други пък може да развият алергия или дори диабет след години.
Макар че заболяването може да се овладее в рамките на 3-5 дни, последиците от него са тежки и продължителни. Не си заслужава това мъчение, ако има възможност детето да бъде ваксинирано и предпазено от тежко протичане на инфекцията, а в много случаи изобщо не боледува от нея, посочва проф. Слънчева.
Ротарикс е с много добра поносимост
В повечето случаи децата се ваксинират с Ротарикс, която няма никакви контраиндикации. Това е доказано с проучване върху 100 000 бебета. Може да се прилага при деца, родени между 26 и 36 гестационна седмица. Изводите са базирани на опити на медици от различни европейски страни.
Ротарикс се прилага от шеста седмица до 6-ия месец на два приема. Интервалът между тях трябва да е горе-долу около два месеца. Прилага се толкова рано, защото ротавирусната инфекция протича статистически най-тежко между 6 и 12 месеца, като може да завърши и със смърт. Дава се като перорални капки, като точно определената доза се впръсква.
Въпреки че няма специално изискване, хубаво е да се даде между храненията, за да се избегне случайно повръщане на храна, с което да повърне и ваксината. Курсът трябва да завърши до 6-ия месец. Същото се отнася и за другата ваксина Ротатек. Така и доносените деца получават ефективна защита в период, когато нивото на получените от майката антитела започват да спадат (след 4-ия месец).
Ваксината дава много висок имунитет поне до 2 г., а при повечето деца и след това. Очаква се, че дори имунитетът да падне, рискът от тежко преболедуване намалява драстично.
Други мерки за предпазване от заразяване с ротавируси:
- Мийте редовно ръцете – своите и на децата!
- Мийте и перете играчките
- Почиствайте плотовете в детската стая
- Мийте плодове и зеленчуци, преди да ги сложите в хладилника. Заразата може да се пренесе и върху останалата храна.
