Хормонът на съня мелатонин е включен в състава на много хранителни добавки. Хвален е много, като се твърди, че помага не само за справяне с разстройствата на съня, но оказва и положително въздействие върху процеса на стареене на клетките. Твърди се още, че има антиоксидантен ефект върху онкологични и сърдечно-съдови заболявания.
На практика обаче няма достатъчно научни доказателства да повечето от твърденията. Затова в повечето европейски страни той се препоръчва само като помощ за по-качествен сън. Няма достатъчно сведения и за възможните нежелани реакции от приема на мелатонин.
На какво влияе мелатонин
Мелатонин е хормон, който регулира ритъма ден-нощ на човека. Това са т.нар. циркадни ритми. Произвежда се в епифизната жлеза (Glandula pinealis) от серотонин. Освен това се произвежда и на други места в тялото, например в храносмилателния тракт. Мелатонинът от епифизната жлеза обаче е отговорен за контрола на ден-нощния ритъм.
В епифизната жлеза хормонът се освобождава само когато е тъмно. Затова вечер усещаме, че се уморяваме и ни се доспива. Нивото му в кръвта се покачва бавно и достига своя пик между два и три часа през нощта. В ранните сутрешни часове отделянето му отново намалява под влияние на развиделяването.
Мелатонин обаче регулира не само ритъма на сън и бодърстване, но и много биологични функции, свързани с циркадните ритми. Такива са например бъбречната функция и кръвното налягане. Фактът, че хормонът може не само да повлияе на качеството на съня и събуждането, но и на редица други физиологични процеси, трябва да се има предвид, ако сте решили да приемате хранителна добавка с него.
Защо се стига до нарушения в запасите на мелатонин
Работата на смени или пътуването на дълги разстояния със смяна на часовите зони може да доведе до смущения в отделянето на мелатонин. Твърди се, че допълнителният прием на хормона може да помогне да заспите по-бързо в такива ситуации. Например при безсъние заради т.нар. джетлаг – трудно заспиване след полети с голяма часова разлика.
Този ефект на мелатонина обаче все още се възприема противоречиво в научните среди. Някои проучвания показват положителен ефект върху заспиването и съня, но в други хормонът не се представя убедително. Често ефектът се проявява чак след няколко дни на прием.
Не само преминаването към друга часова зони, но и работата на смени, се смята за основание за допълнителен прием. Смята се, че хормонът помага на организма отново да свикне с нормалното ежедневие. Същото важи и за незрящите хора, чийто ритъм на сън и събуждане се е обособил по-различно от обичайния ритъм ден и нощ.
Вече е ясно, че синтезирането му в организма намалява с възрастта. Този процес започва полека още в края на пуберитета, когато се образуват около 80% от максималните стойности в организма.
Изходният продукт, от който се образува мелатонин, е аминокиселината триптофан, която може да се открие в доста храни. Такива са например:
- Сирене, кашкавал;
- Пилешко и особено пуешко;
- Яйца;
- Риба;
- Мляко;
- Ядки;
- Соя;
- Тофу.
От триптофан се минава през различни междинни стъпки, преди да се стигне първо до хормона серотонин, а после и до мелатонин.
Tryptophan → Hydroxytryptophan → Serotonin → Acetylserotonin → Melatonin
Какви са нормалните нива в кръвта
Среднодневните нива на хормона в кръвта са следните:
- През деня около 10 pg/ml (пикограма на милилитър), това отговаря на една милиардна част от милиграма на милилитър.
- Нощем около 100 pg/ml
Причини за ниските нива
Причините за понижени нива може да са:
- Продължителни дневни фази, съответно дълго излагане на светлина до късно вечер (работа с монитори, телевизия, смартфони, ярка електрическа светлина);
- Дефицит на серотонин;
- Определени медикаменти (глюкокортикоиди, бетаблокери, ацетилсалицилова киселина);
- Кофеинови напитки (кафе, зелен или черен чай, енергийни напитки);
- Тютюнопушене;
- Алкохол;
- Интензивен спорт вечерно време;
- Траен стрес.
Причини за повишени нива
Повишените нива се дължат по принцип на:
- Продължителни фази на тъмнина (зима);
- Високи дози на витамините В3 и В6;
- Прием на триптофан в рамките на някаква терапия;
- Определени антидепресанти (МАО-блокери, трициклични антидепресанти);
- Смущения в работата на черния дроб;
- Мелатонин и депресии.
Промените в запасите на мелатонин се наблюдават по-често през зимата, когато нивата му остават високи и през деня заради намалената дневна светлина. Това може да доведе до смущения в съня, умора и зимна депресия. За да се предпазим от подобни оплаквания, трябва да използваме най-светлана част от деня за разходки навън. Контактът с дневната светлина блокира отделянето на мелатонин и нивата му в кръвта падат. При силно изразени симптоми се препоръчва използването на специални лампи, които имитират слънчевата светлина.
Мелатонин като сънотворно
Колкото повече остаряваме, толкова по-малко мелатонин произвежда тялото ни. Този факт навежда на мисълта, че нарушенията на съня, които се появяват в напреднала възраст, са свързани именно с намаляването на нивата му. Затова има сънотворни препарати за хората над 55-годишна възраст, които съдържат мелатонин. Всяка таблетка съдържа доза от 2 милиграма.
Лекарството е подходящо за краткосрочно лечение на нарушения на съня, причинени от лошо качество на съня (първични нарушения на съня). Нарушения на съня, причинени от заболяване или свързани с определени медикаменти, не се лекуват с мелатонин. Лечението на първични нарушения на съня по този начин обаче се приема противоречиво. Причината е, че при около половината от пациентите препаратът няма ефект.
Ако страдате от нарушения на съня, непременно трябва да се погрижите да спите в затъмнена стая. Така ще дадете възможност на епифизната жлеза да отделя възможно най-дълго мелатонин.
Действие като антиоксидант
Мелатонин в организма има антиоксидантен ефект, това вече се смята за научно доказано. Хормонът улавя свободни радикали (токсични молекули, отпаден продукт на обмяната на веществата или попаднали от замърсената околна среда), които увреждат клетките и ги унищожава. За разлика от много други антиоксиданти той е разтворим както в мазнина, така и във вода. Затова осигурява добра цялостна защита срещу свободните радикали.
Антиоксидантният ефект на хормона предполага, че процесът на стареене на клетките е свързан донякъде и с намаленото отделяне на мелатонин в организма. Дали това наистина е така и дали по-ниската концентрация на мелатонин е следствие или причина за стареене, все още не е изяснено. Връзката между приема на мелатонин и забавянето на процеса на стареене не е научно доказана.
Хранителни добавки – има ли смисъл от тях
През последните години хранителните добавки с мелатонин се смятат едва ли не за чудотворно средство, особено в Съединените щати, където той се влага в състава на многобройни такива препарати. Очакванията на хората, които приемат хормона, са той да спре остаряването на клетките, да изгаря мазнините, да предпазва от косопад, да предотвратява или лекува болести като СПИН, алцхаймер и дори рак.
В някои европейски страни като Германия обаче мелатонинът се класифицира като лекарство. Поради тази причина не се включва в състава на хранителните добавки. У нас се предлагат редица добавки с него, а всеки човек в Европа може лесно да си поръча, включително и от чужбина такива препарати. При добавките обаче е трудно да определи колко високо е качеството на предлагания продукт и какви рискове носи. По смисъла на закона те не са лекарства и храна, затова не подлежат на строгия контрол, доказване на ефективност и безопасност, през които минават медикаментите.
Ако купувате мелатонин по интернет, бъдете особено внимателни, кой е производителят и какво качество предлага.
Ефектът от мелатонин е оспорван
Антиоксидантните свойства на хормона са причина да му се приписват не само способности да забави процеса на стареене. Вярва се, че може да повлияе положително за предпазване от рак, а също и за контрол на вече съществуващо заболяване. Хвалят го и за неговата роля в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Засега обаче не е научно доказано дали мелатонинът действително може да предотврати изброените заболявания.
Ефектът от приема на мелатонин при онкологично заболяване е изследвано в редица проучвания, но резултатите са противоречиви. Например в някои от проучванията се наблюдава, че хормонът пази здравите клетки от химиотерапията. В други обаче тази защитна роля е в полза на раковите клетки. Затова експертите са на мнение, че няма основание да се препоръчва на онкопациентите да приемат препарати с него.
Странични ефекти и взаимодействие с лекарства
Ако мелатонин се приема за ограничени периоди – до 2-3 месеца, няма опасност от странични ефекти. Понякога се наблюдават симптоми като сънливост, липса на концентрация, болки в гърдите , замаяност, болки в стомаха и главата. Приемът на хормона може да смути естествения режим на бодърстване и сън. Страничните ефекти при подобни краткосрочни приеми са добре изследвани и описани.
За сметка на това обаче липсват наблюдения има ли нежелани ефекти при продължителен прием. От съображения за сигурност не се препоръчва изобщо да се приема, дори и за кратко време, по време на бременност и кърмене, както и при тежки алергии. Има медикаменти, с които е възможно да влезе в реакция. Това са антиепилептични препарати, антидепресанти и някои разреждащи кръвта препарати (антитромботични). Ако решите да приемате хормона като добавка и сте на някои от изброените медикаменти, консултирайте се с фармацевт или лекуващия лекар.
