Реклама
Начало Новини Защо ракът на ларинкса се завръща? Наши учени с важно откритие

Защо ракът на ларинкса се завръща? Наши учени с важно откритие

0
Реклама

Как се развива ракът на ларинкса в привидно здрава тъкан на лигавицата, е разгадал екип от български учени, начело с доц. д-р Тодор Попов. Научната им статия е публикувана в Scientific Reports на сп. Nature, което е голямо признание от международната експертна общност.

Доц. Попов е хирург в УНГ клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Той и колегите му са открили биомаркери, показващи полето на канцеризация при тумор на ларинкса.

Какво представлява полето на канцеризация?

Когато се диагностицира тумор, обикновено се прави операция за отстраняването му. Така и при операция за рак на ларинкса хирурзите се стараят да изрежат „до здраво“ тумора на пациента. Така развитието на рака се ограничава и пациентът получава шанс за максимална преживяемост.

Реклама

Понякога ракът се завръща след няколко години и тогава може да е фатален. Причината за този рецидив е невидимо поле – участък в лигавицата, обикновено с големина 4-7 см. То е пълно с променени дъщерни клетки на рака, което наричаме „поле на канцеризация“. „На пръв поглед това е нормална лигавица. Хистологичен анализ би показал, че всичко в нея е нормално. В клетките й обаче са започнали да се натрупват фатални мутации. Понякога е достатъчно да бъде добавена само още една, за да превърне тази тъкан в огнище на рака и той отново да започне да расте.

Тези мутации са микроскопични и остават невидими за стандартните изследвания, с които разполагаме в момента. Това, което открихме, са микро рНК молекули, които ни позволяват да определим къде се простира това поле на канцеризация и да го отграничим от здравата тъкан“, обяснява доц. д-р Тодор Попов. В ИСУЛ той лекува пациенти със злокачествени заболявания в областта на главата и шията (карциноми на ларинкса, фаринкса, устната кухина).

Оценка на преживяемостта по нов начин с висока точност

Два екипа в света в момента работят по тази нова за медицинската наука материя. Става въпрос за българите и за италиански учени, които обаче са се съсредоточили върху рака на фаринкса.

Българските специалисти са направили още едно важно откритие. Те са успели да изолират микро рНК, които са прогностичен белег за преживяемостта при напреднал карцином на ларинкса. При едни и същи характеристики на тумора, еднакъв стадий, абсолютно еднакво лечение, тези молекули буквално разделят пациентите на две групи. Болните, които имат високи нива на тези молекули преживяемостта им спада на 40%, докато другите, с ниски нива, преживяемостта им е около 80%. Това дава възможност за първата група да се търсят специфични, таргетни терапии, които да променят негативната тенденция.

Получените резултати са следствие от проект към Фонд „Научни изследвания“ на МУ- София. Той е разработен съвместно с Центъра по молекулярна медицина, в който участват експерти от различни специалности, между които специалистите по генетика Гергана Станчева,  Силва Кюркчан, Вероника Петрова, Стиляна Панова и др. Пет години денонощен труд е коствало на младия екип докато стигне до впечатляващото откритие.

Следваща стъпка е да се „покаже“ полето на канцеризация по време на операцията

До тук проектът е на хартия. Макар и изключително впечатляващи, данните са все още теоретични. Следващата голяма цел на българските учени е да вкарат научното си откритие в практиката като успеят да визуализират полето на канцеризация по време на операцията. „Това би ни дало възможност да променим парадигмата и да търсим нови резекционни линии  за тумора (границите в които трябва да бъде изрязан)“, убеден е доц. д-р Тодор Попов.

Рак на ларинкса – цигари и алкохол са основни провокатори

Карциномът на ларинкса е едно от най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Засяга около 2% от населението. Мъжете боледуват 10 пъти по-често от жените, като най-често пациентите са във възрастовата група 60-65 г. Основните причини за развитие на заболяването са дългият стаж като пушач и употребата на алкохол (над 80% от пациентите са пушачи от поне 10-20 години).

Редактор Ина Димитрова

Реклама

Exit mobile version