Таксата за обслужване на рецепти с платени изцяло от касата лекарства да стане 4 лв. вместо сегашните 2 лв., поискаха 8 съсловни и пациентски организации в протестна декларация до правителството. Мярката е част от предложенията им за подобряване на финансовото положение в здравеопазването. За частично платените лекарства увеличение на таксата не се предвижда.
Причината е, че аптеките нямат право да слагат надценка на 100% реимбурсираните лекарства. За да ги доставят в аптеката обаче, те плащат на дистрибуторите. Някои лекарства са много скъпи, струват стотици и дори хиляди левове. Аптеките вършат тази работа, защото разчитат, че пациентите ще си купят и нещо друго. Таксата беше 1 лв. през 2010 г., но по настояване на фармацевтите беше повишена на 2 лв. Дори повишена тя не покрива реалния разход по доставката и съхраняването на лекарствата, казват аптекари.
Представителите на различните организации призовават в декларация да се увеличат средствата за здраве поне до 5% от БВП (сега те са около 4%). Искат също да се изясни съдбата на 50 млн. лв., които НЗОК преведе на МЗ, но съдът обяви трансфера за противоконституционен. Имаме основание да смятаме, че с пари от вноски са покривани разходи за неосигурени, казаха представители на пациентите. Според тях държавата адбикирала и от интензивните грижи, тъй като догодина за тях са предвидени само 40 млн. лв. Те обяче били крайно недостатъчни.
Странен е фактът, че касата ще плати 3,5 млн. лв. такса на НАП за това, че събира здравните вноски, но няма предвидени никаква санкция за това, че много от тях ще останат несъбрани, заяви Григор Димитров от Българската стопанска камара. От БСК настояват да има ясни критерии и показатели, по които да се отчита какви са резултитете при заболеваемостта и смъртността. Ако няма напредък, отговорните лица да подават оставка. Държавата плаща средна вноска по 19,20 лв. на човек, а бизнесът – 50 лв., изтъкна Григор Димитров от БСК. Фирмите осигурявали две трети от парите за здраве. Въпреки това от финансовото ведомство отказали разглеждането на бюджета на НЗОК в тристранния съвет с аргумента, че нямало такава практика. България изостава сериозно по разходите за здраве на човек от населението. През 2011 г. публичните у нас се дават средно 219 евро на човек, в Унгаря – 500, в Словакия – 600 евро, а в Словения – 1100 евро, допълни Силви Георгиев, адвокат от Националната пациентска организация.
Лекари, зъболекари, фармацевти, пациентски организации и представители на бизнеса в лицето на стопанската камара се обединиха за отпор на нежеланието на държавата да плаща повече за групите хора, които тя осигурява. Увеличението на вноската бе залегнало в Закона за здравното осигуряване – от 1 януари 2013 г. тя трябваше да е върху целия минимален осигурителен доход, а не върху половината, както е сега. В проектозакона за бъджет на НЗОК обаче не е предвидено ръст на парите, които държавата плаща – те остават 941 млн. лв. Заради недостатъчното финансиране пациенти умират, без да бъдат лекувани, а стотици доктори напускат страната, изтъкнаха от пациентските организации.
Засега още не планираме масови протести, но на места те може да тръгнат спонтанно, каза д-р Цветан Райчинов, шеф на БЛС. Засега било сигурно на 90%, че няма да бъде подписан нов Национален рамков договор между БЛС и касата за 2013 г., който определя колко ще се плаща за всяка диагноза. Специалисти и пациенти настояха догодина преди изборите да се изготви здравна стратегия, по която да има национален консенсус, и тя да бъде приета за изпълнение през следващия мандат. Сега експертните становища на медиците се игнорирали от властта. Ние пишем, те ги хвърлят в коша, заявиха единодушно присъстващите на пресконференцията.