Хората, които с нормално тегло и страдат от диабет тип 2, са два пъти по-застрашени да умрат вследствие на усложнение от болестта в сравнение с други, болни от същото, но които имат наднормено тегло. Това са изводи от ново проучване, но на какво се дължи изненадващият резултат, учените засега не могат точно да обяснят.
От Германското сдружение на диабетолозите наричат явлението „адипозитас парадокс“, тъй като лекарите досега винаги са смятали, че наднорменото тегло си е допълнителен риск. При диабетиците, изглежда, нещата са наопъки. Всеки десети диабетик има нормално тегло. В новото проучване са анализирани данните на 2625 души с новодиагностициран диабет тип 2. Те били наблюдавани в продължение на 20 г. За този период починали 449 души. Странното било, че рискът от преждевременна смърт в групата на слабите диабетици бил два пъти по-висок.
Хората с нормално тегло, които имат захарна болест, в никакъв случай не са рядкост, казва проф. Щефан Матаи, председател на Германското сдружение на диабетолозите. В проучването те били 10-20% от всички. Те обаче не живеели по-здравословно от дебелите диабетици. Проф. Матаи предполага, че някои от тях са имали скрито затлъстяване – медиците го наричат саркопения. Поради обездвижване мускулната маса намалява и на нейно място се появяват тлъстини. Общото телесно тегло в този случай се движело в горната граница на нормалното. Други хора просто генетично имали заложена стройна фигура като източноазиатците или цветнокожите американци. Сред тях обаче също се срещали доста пациенти с диабет тип 2.
„Адипозитас парадокс“ се среща и при други заболявания. Например пациенти на хемодиализа с нормално тегло също имат по-висок риск от ранна смърт в сравнение с пълните бъбречноболни. Лекарите се затрудняват да дадат обяснение за наблюдението си при диабетиците. Могат само да формулират предположения.
Вероятно болестта се открива по-късно при слабите поради липса на външни обезпокоителни белези или пък при тях терапията не се прилага достатъчно стриктно и последователно. Такива пациенти не смятали за необходимо да въведат промени в храненето си, тъй като нямали нужда да свалят килограми. При всеки пропуск обаче болестта напредвала по-бързо, отколкото при пълните, които полагали усилия да отслабнат.
СНИМКА: ТК