Рискът от енцефалит след ваксина е 1 на 1 млн., но при болест – 1 на 1000

PRINT

Много родители се страхуват от нежелани ефекти при ваксините и понякога дори отказва заради това да имунизират децата си. Ролята на лекаря е да предостави точна информация за регистрираните усложнения и странични ефекти, но също така да посочи и реалните рискове, ако малкото се разболее от инфекцията, която е можело да бъде предотвратена с ваксината. Това обясни доц. Ралица Георгиева, национален консултант по неонатология.

Страховете на родителите почиват на някои исторически данни. В Япония през 1948 г. 68 деца умират след ваксинация за дифтерит поради наличието на токсин вместо токсоид в препарата. През 1955 г. в САЩ пък са наблюдавани локални случаи на вяла парализа след имунизация против детски паралич с ваксина, произведена в лаборатория в Калифорния.

Какви са страничните ефекти от ваксините

Водят ли ваксините до аутизъм

В наши дни притесненията на родителите по-често са свързани с въпроса водят ли ваксините до аутизъм. Предположение за такава причинно-следствена връзка е изказана през 1998 г. във връзка с диагностицирането на заболяването при 12 деца с възпалителни заболявания на червата, посочва доц. Георгиева. Следват много проучвания в САЩ, Финландия и Швеция, но нито едно не доказва подобна връзка. Едно от най-продължителните е в Дания – анализирани са ваксинираните деца от 1991 до 1998 г., като 86% от тях са получили ваксината. Честотата на аутизъм при ваксинираните е била като при неваксинираната популация.

Точно деца на майки, отказали ваксини, се оказват с аутизъм

Имат ли връзка страничните ефекти с други заболявания?

преглед на бебеНашата задача като специалисти не е да отричаме, че има, макар и малка възможност за постваксинални ефекти, а да подчертаем факта, че ползата от имунизациите значително надвишава тези рискове, казва специалистът. Повечето постваксинални ефекти са регистрирани при деца, но това е нормално, понеже тогава най-интензивно се поставят ваксините. Важен момент е, че в ранна възраст децата често боледуват от вирусни и бактериални заболявания, които причиняват симптоми, сходни на тези в постваксиналния период. В много случаи има съвпадения на здравни събития, които не са свързани със самата имунизация.

„Друга особеност е, че пикът на проявление на някои заболявания съвпада с периода на активна ваксинация – например аутизмът се диагностицира най-често на 1-2 г. Това е повод да се асоциира заболяването с имунизациите. Изказват се още съмнения за връзка на HPV ваксината с някои автоимунни заболявания. Тук също имаме съвпад с естествения пик на автоимунни заболявания при момичетата в периода 10-12 г.“, коментира доц. Георгиева.

Колапс, намалена реактивност – кога се срещат

Оток, зачервяване и болка са най-честите локални реакции след поставяне на ваксина. Появяват се обикновено до 48-ия час. По-редки прояви са абсцес на инжекционното място или целулит. Една от най-честите реакции е фебрилитетът, който се появява до третия ден. При ваксината срещу морбили, рубеола, паротит температурата може да се появи по-късно – от 5-ия до 14-ия ден.

По-редките системни реакция, макар да не са опасни, тревожат родителите. Такива са хипотоничните хипореактивни епизоди, при които може да се наблюдават колапс, намалена реактивност. Те се наблюдават при деца под 2 г., обикновено скоро след ваксината – до 12-ия час.

Състоянието е бързо преходно – настъпва пълно възстановяване до втория ден, като специалистите са категорични, че такива прояви не са противопоказания за последващи имунизации. По-редки системни реакции при кърмачета може да са неспокойство, плач, изпищяване, диария, паротит, отит. Анафилактичните алергични реакции също са изключително редки – една на един милион деца.

Гърчовете са при деца, които по принцип са склонни към тях

бебе плаче ваксинаНай-сериозните страхове на родителите са свързани с гърчове или трайни неврологични усложнения като енцефалопатия. Фебрилните гърчове най-често се случват при деца, които по принцип вдигат температура след имунизацията. По принцип те се наблюдават най-често във възрастта от 5 месеца до 6 г. с пиков период на 12-14-месечна възраст.

Това също не се приема като основание за отказ от имунизация според съвременните медицински изисквания. Макар и рядко, има случаи на нефебрилни гърчове в постваксиналния период. В голямата си част те не са свързани със самата ваксина, но задължително трябва да бъдат консултирани с детски невролог, коментира лекарката.

Рискът от енцефалопатия, който се свързва с тривалентната ваксина за морбили, рубеола и паротит, е много нисък – едно на един милион. Ако детето развие заболяването, тогава рискът да получи същото усложнение е много по-висок – при едно на хиляда деца, заболели от морбили, посочи още доц. Георгиева. Има описани и други много редки случаи – вяла парализа с жива полиомиелитна ваксина, която вече не се използва. Също редки постваксинални ефекти са артрит и синкоп.

Сравнителните данни с рисковете, ако се развие съответното заболяване, са силен аргумент в полза на ваксините. Например едно от десет деца, болно от дифтерит, умира, а при ваксината – едно от десет получава зачервяване на инжекционното място. При хемофилус инфлуенце данните също са показателни: при един от 20 болни с менингит има летален изход, при един от 100 с усложнението епиглутит също стига до фатален край. Докато при ваксината има чести локални реакция, които са безобиднои, и едно на 50 деца вдига температура. При ваксината срещу хепатит В също страничните ефекти са минимални в сравнение с ползата.

Рискове при ваксината за морбили

При ваксината за морбили рисковете са най-често локални със зачервяване и обрив, едно на 1000 може да получи гърч, и едно на 1 милион – енцефалит. Значително по-висок е рискът при самото заболяване – едно на 200 деца получава гърч, едно на 1000 развива енцефалит, а едно на 8000 – субакутен склерозиращ паренцефалит.

Подобни са данните при пертусис (коклюш) – рискът от гърч при ваксината е едно на 12 500 деца. Гърч обаче получава едно на 125 деца в хода на заболяването. При заразяване има риск от енцефалит и летален изход при едно от 500 деца, а също и опасност от пневмония или мозъчно увреждане. Рисковете от паротит също са значително по-високи при заболяването отколкото леките постваксинални реакции.

Пневмококовата ваксина пази от инфекция, която може да завърши фатално

Инвазивната пневмококова болест е друг показателен пример. Едно от 10 деца може да стигне до летален изход, ако се разболее тежко. В същото време описаните реакции на ваксината са локални зачервявания и фебрилитет. Категорични са данните за полиомиелита, където инактивираната ваксина няма странични ефекти освен леко зачервяване на инжекционното място.

За правилното интерпретиране на фактите от постваксиналния период е много важно да има правилна оценка на състоянието на детето преди имунизацията, посочва доц. Георгиева. Тя включва наличие на фебрилно състояние, предхождаща неблагоприятна реакция след имунизация – важно е да се прецени каква е била тя, каква е тежестта и дали налага промяна в подхода.

Предишни тежки алергични реакции, повишена склонност към кървене и гърчове, и деца с тежки системни заболявания, провеждано цитостатично или имуносупресивно лечение. Отговорността е на всеки лекар да прецени доколко състоянието е противопоказно на една имунизация. Трябва да има точен анализ и на прилаганите медикаменти – кортикостероиди и имуносупресори.

Проф. Слънчева: Ваксините при недоносени не бива да се пропускат

Алергии и неврологични заболявания – трябва ли да се откажем от ваксина?

„Родителите често питат дали неврологични заболявания или анамнеза за алергии не са противопоказание за ваксинацията. Непрогресиращите неврологични заболявания при децата като детската церебрална парализа във всичките й форми не са противопоказание. Същото се отнася и за деца с епилепсия, когато заболяването е овладяно с антиконвулсивно лечение.

Много тревоги са свързани с недоносените деца. За тях е известно, че имунизациите може да се правят на същата календарна възраст като при доносените деца. Съществува малък риск от възникването на ритъмни нарушения на дишането при деца, които още са на лечение в неонатологичните отделения, ако се спазва приложението по календарна възраст.

Корекцията на наредбата за имунизации вече предвижда, че при недоносените деца те могат да започнат след двумесечна коригирана възраст, а не след 6-месечна, както беше преди. Това значително забавяше началото на имунизационната програма при недоносените“, коментира още специалистът.

Според доц. Георгиева, родителите ще бъдат спокойни, ако получат предварително пълна информация за очакваните постваксинални реакции и начините за тяхното лечение, предоставени в подходяща брошура, както и къде могат да подадат сигнал в случай на проблем.

СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ

[Общо: 3    Средно: 5/5]
Рискът от енцефалит след ваксина е 1 на 1 млн., но при болест – 1 на 1000 беше последно модифицирана от: декември 29th, 2018 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *