Гените на имунитета променят своята активност в зависимост от сезона. Това обяснява защо някои заболявания често се проявяват през зимата, съобщава BBC. Учените открили гени, свързани с имунитета. И още нещо: те били по-активни през студения сезон.
Интересното е, че тези гени могат да помогнат в борбата срещу настинки и грип, но също така утежняват автоимунни заболявания като например артрит. Експертите анализирали кръвни и тъканни проби на над 16 000 души от различни страни.
При една четвърт от изследваните общо 22 000 гени било установено, че показват ясни признаци за промяна в активността си според сезона. Особено внимание учените обърнали на гените, свързани с имунитета, и по-специално на възпалението.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Краткото гладуване полезно при автоимунни заболявания |
| Лекарства за киселини увеличават риска от инфекции |
| Депресията може да е заради инфекция |
За хората, които живеят в северното полукълбо, било установено, че активността на имунните гени се повишава от декември до февруари, а за хората, живеещи в южното полукълбо – от юни до август. Учените тествали и хората, живеещи в близост до екватора, където температурата е висока почти през цялата година. При тях те открили много по-различна функция на същите гени.
Активността на имунитета и възпалението били свързани с дъждовния сезон (по това време върлувала маларията). В Исландия, където температурата е сравнително ниска през цялата година, логично били констатирани по-малко от типичните сезонни колебания в гените, свързани с имунитета.
Възпалението играе ключова роля при заболявания като ревматоиден артрит, диабет тип 1 и болести на сърцето, като пикът при тях в страни като Великобритания е през зимните месеци. Например там нови случаи на диабет тип 1 най-често се диагностицират през януари, февруари и март. Според учените това се дължи именно на увеличената сезонна активност на гените. Въпреки констатациите си, учените още нямат точно обяснение на какво точно се дължат тези сезонни колебания. Възможно е нашествието на болестните причинители, храненето и стресът еволюционно да са обусловили промени в чревната микрофлора, а оттам и в имунитета.
Не е изненадващо например, че промени в активността са установени и при гени, свързани с обмяната на веществата. Очевидно, те помагат да се икономисва енергия в условията на „липса“ на храна.
Източник: ВВС