Почина Ростислав Попов, първият мъж с присадено сърце. 41-годишният мъж се почувствал зле в понеделник сутринта в дома си в Горна Оряховица, малко преди да тръгне на работа. Погребали са го същия ден. Предполага се, че смъртта е от сърдечна недостатъчност. Това е вторият българин с трансплантирано сърце, но той живя доста години по-дълго от първия – 13-годишния Иван от Хасково. Момчето получи нов орган през 1986 г.
Проф. Александър Чирков, който присади сърцето на Ростислав на 18 май 2003 г., изказа искрени съболезнования на семейството на Ростислав. „Съжалявам много за него, виждахме се често. Почти всеки месец ме посещаваше“, каза проф. Александър Чирков. Той си спомня, че на мъжа първо било сложено изкуствено сърце за 1 г., а после получил и шанс за трансплантация. Ростислав бил доволен след операцията, добави проф. Чирков. Ростислав знаел, че с трансплантирания орган може да изкара 15 до 20 г. Нямал други съпътстващи заболявание освен сърдечното. Проф. Чирков не знае какво точно е причинило смъртта, но поясни, че с годините имуносупресорите увреждали органите.
Росислав работеше като технически секретар в читалище „Напредък“, където деца идвали да учат народни песни и танци. Има две висши образования – по социална педагогика и психология, учеше и английски език. Мъжът не знае какво точно е провокирало сърдечната недостатъчност, която наложи трансплантацията. Малко преди да възникнат проблемите със сърцето, Ростислав се разболял от бронхопневмония. Според докторите и здрав човек изведнъж може да получи сърдечна недостатъчност. Ростислав не знаел почти нищо за донора си.
Чул само, че е млад мъж, пострадал от катастрофа. Семейството на загиналия го посетили след трансплантацията, но споменът бил като в мъгла, защото по това време го държали здраво упоен. Повече не са се виждали. Ростислав ходеше всеки месец на изследвания и прегледи в София. Поддържа контакти с други трансплантирани пациенти. Споделяли си неволите и сполуките. Ростислав живееше с инвалидна пенсия и минималната заплата от читалището. Като пациент с присаден орган получава безплатно специфични лекарства, които са задължителни. Други медикаменти си купува сам. До последно беше активно ангажиран със защитата на правата на трансплантираните. Протестираше и срещу намалените пари за транспортни разходи на трансплантираните.