От телефон 112 разменят градовете в адресите при подаване на сигнал към центъра за спешна помощ, съобщи д-р Димитър Ленков от Българския лекарски съюз. Човек от Бургас звъни и дава адрес, а сигналът попада в списъка за София. Това било възможно, защото кол центровете на единния спешен телефон са в мрежа, макар да са разположени в различни градове.
Обажданията от Сливен например могат да се приемат в Плевен. Квалификацията на работещите там явно е недостатъчна, коментира д-р Ленков. Наскоро адрес в Бургас бил подаден към София, потвърди д-р Анелия Маждракова от столичния център по спешна помощ. Името на улицата съвпаднало, затова лекарският екип едва на място разбрал за грешката. Подобни обърквания имало и с повиквания от Благоевград и Силистра.
Това далеч не бил единственият проблем в комуникацията между спешната помощ и тел. 112. Диспечерите на тел. 150 били обучени да пращат винаги и полиция на мястото, когато става дума за катастрофа или побой. От тел. 112 обаче вече няколко пъти забравяли да сторят това. На място екипът разбирал, че полицията не е уведомена и се налагало да изчакат още 20-тина мин. до пристигането на патрулката заради сигурността. „Обикновено сме жени и се налага да мислим и за нашата сигурност“, казва д-р Маждракова. Средно с 10-15 мин. се бавело прехвърлянето на сигнала към спешната помощ, когато минава през единния телефон, поясни д-р Маждракова. Имало и случаи, когато екипът чака под блока и минути наред никой не слиза да отвори. Тогава молим хората от тел. 112 да звъннат на близките да слязат, за да не се губи време, но оттам ни отговарят, че не е тяхна работа, допълва тя.
Лекарите от спешната помощ в страната се готвят за протест, обясни д-р Маждракова. Те не са съгласни с идеята да преминат към областните болници. Планове да бъде разформирован има и за столичния център, обясни вчера здравният министър Стефан Константинов. Обмисляло се как точно да бъдат разпределени линейките към сега съществуващите спешни отделения. За София те са в четири болници – ВМА, „Пирогов“, ИСУЛ и болница „Света Анна“. Спешните лекари ще връчат открито писмо на премиера и президента, след което на национално съвещание ще се реши как да премине протестът.
Проблемите пред реформата в спешната помощ са няколко. Администрацията, която може да се съкрати е едва 267, а не 1300 души, както съобщи премиерът, каза д-р Димитър Ленков. Едва ли с парите от тях ще може да се вдигнат съществено заплатите на спешните екипи. При тях и сега има голямо текучество, защото заплатите са средно 500-600 лв., а натоварването – непосилно. Областните болници са търговски дружества и целят да излязат на печалба, а спешната помощ навсякъде е губеща, каза д-р Маждракова. Те няма да имат ресурси, които да ги вложат за спешна помощ – за поддръжката на линейките, за доставката на медикаментите, които се прилагат преди пациентът да бъде закаран в болница и които са много скъпи.
Работещо спешно приемно отделение в София пък имала само Окръжна болница („Св. Анна“). „Спешните отделения в „Пирогов“, ВМА и ИСУЛ действат на принципа на кабинетите. Когато закараме там болния, ни питат в кой кабинет да го закарат санитарите па наша преценка. Там няма лекар, който да приеме пациента и веднага да го насочи да се направят изследвания и да се види какъв е проблемът. Още повече за децата е съвсем различно. Недопустимо е съществуването на райониране е препрящянута на спешните пациенти от една болница в друга. Имали сме случай, когато пострадалият е близо до „Пирогов“, но понеже по адрес е в „Младост“, трябва да го закараме в Окръжна болница. Случвало се и обратното – от „Младост“ и „Дружба“ да караме хората до ВМА или „Пирогов“. Така се губи ценно време за оказване на помощ“, коментира ситуацията в „Бърза помощ“ д-р МАждракова.
На пациентите и сега им било трудно да знаят към кого да се обърнат за помощ. Въпреки парите, отделени за нощните кабинети на джипитата, на първо място хората търсели бързата помощ. „Ако се създаде закон за спешната помощ, трябва да се регламентират и задълженията на пациента. Много хора злоупотребяват. Има много сигнали, които изобщо не са за спешната помощ, дори не са и за лекарска помощ. Както във всички държави има такса, която се плаща от пациента, ако той не е спешен случай, а е повикал линейка, така трябва да стане и у нас“, обобщи лекарката.
СНИМКА: ТК