Натуралната захар (трехалоза), съдържаща се в меда, се оказа ценен помощник за здравето на сърцето. Тя може да помогне за предотвратяване на инсулти и инфаркти, пише Daily Mail, като цитира експерти от Университета на Вашингтон. Този вид захар активира протеина TFEB, който заставя имунните клетки (макрофаги) за чистят мастните отлагания от артериите. Такива отлагания се наричат плака и се образуват при атеросклероза. При проведен лабораторен експеримент с мишки се установило, че трехалозата намалява количеството на плаката с около 30%.
Практическото значение на заключенията е, че натуралната захар в меда реално намалява риска от усложнения, свързани със запушване на големи и важни кръвоносни съдове. Инсултите и инфарктите са състояния, които могат да бъдат и животозастрашаващи.
Атеросклерозата е процес на стареене на кръвоносните съдове,
който обаче може да започне и в млада възраст поради неправилно хранене и лош начин на живот. Така артериите губят своята еластичност, увеличава се кръвното налягане, стига се до тежки сърдечно-съдови заболявания и инфаркти.
Обикновено при съществуваща атеросклероза макрофагите не са в състояние да се почистят кръвоносните съдове от плаката. Работата им е насочена по-скоро към овладяването на възпалението в кръвоносните съдове. Сега учените от САЩ доказаха две неща. Първо – натуралната захар в меда засилва действието на макрофагите. Второ – кара тези клетки да се държат по коренно нов начин като чистят плаката от съдовете. Засега ефективността на веществото е доказана само след прилагането му с инжекции.
Впрочем трехалозата може да се намери още в гъбите, омарите и скаридите. Тя е естествена захар, която се състои от две молекули на глюкозата, свързани заедно. Одобрена е от Администрацията по храните и лекарствата за консумация от човека и често се влага като съставка във фармацевтичните продукти.
Засега предизвикателството пред учените е да открият как откритието им да се превърне в нова терапия срещу атеросклерозата. Основният проблем е, че когато се приема с храната, трехалозата бива разгражданата до съставните си молекули глюкоза от храносмилателните ензими. Когато се дава като лекарство, тя вероятно трябва да бъде съпроводена с друго вещество, което потиска разграждането й. Така тя има шанс да достигне като цяла молекула в кръвообращението. Иначе остава да се прилага само като инжекция.