България е третата държава в рамките на Европейския съюз след Шотландия и Франция и първа в Източна Европа, която предприема стъпки за създаване на Национален хепатитен план. Това стана ясно на кръгла маса по темата, която се състоя днес в парламента. Участниците се обединиха около идеята в разработването на Националния хепатитен план да учатстват представители на изпълнителната власт, медицински експерти, специалисти по фармакоикономика и национално представените пациентски организации.
Целта е планът да обхваща всички проблеми на заболяването – профилактика, скрининг, адекватно и навременно лечение, обучение на медицинските специалисти, пациенти и широката общественост.
Ще бъдат обсъдени и допълнителни мерки, които да ограничат разпространението на заболяването в България и последствията от него като усъвършенстване на Имунизационния календар на България, въвеждане на достъпни скринингови изследвания и др.
„Бих искала да изразя пълната подкрепа на Комисията по здравеопазването за усилията на българското правителството в посока ограничаване на хепатита в нашата страна и да заявя нашата готовност за приемане на необходимите законодателни промени за постигане на целите, заложени в Националния хепатитен план на България“, заяви д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването (на снимката вдясно).
„Националният хепатитен план е една от първите стъпки на правителството и Министерство на здравеопазването към реализирането на цялостна коцепция за ограничаване на най-разпространените заболявания, в унисон с усилията на Световната здравна организация и Европейския съюз“, каза г-жа Десислава Атанасова, министър на здравеопазването (на снимката в средата).
Според г-жа Никола Роуан, национален координатор на програмата за вирусен хепатит на Шотландското правителство, вирусните хепатити (B и C) на глобално ниво са едни от най-сериозните и застрашаващи публичното здраве болести на нашето поколение. Тя допълни, че специализираните програми, ресурсите и координираната активност са от ключово значение както за предотвратяване на бъдещо разпространение на инфекцията, така и по отношение на лечението и грижите за тези, които вече живеят с болестта.
България бе посочена за добър пример и от президента на Световния хепатитен алианс – г-н Чарлс Гор. „Световният хепатитен ден е нещо повече от „ден“ – това е кампания, която цели да фокусира вниманието на обществеността върху вирусните хепатити и се радвам, че днес ЕLPA започва тази кампания в Европа. България е известна с изключителната си креативност в провеждането на кампании за превенция на хепатита и наистина е лидер в акцентирането на важността на това пациентските организации да се включват активно в подобни мероприятия“, коментира г-н Гор.
Той посочи, че е изключително важно да се повишава информираността по темата за вирусните хепатити, но това е само първата стъпка в справянето с този проблем. Важно е управляващите органи да развият и приложат една подробна стратегия за действие. Г-н Гор допъплни, че в много малко държави тази крачка е направена и поздрави българското правителство за тяхната ангажираност в започването на този процес.
„Целта ни е да насърчаваме повече европейски правителства да разработват и осъществят свои хепатитни планове. Горд съм, че България е третата държава в Европейския съюз и първата в Източна Европа, която развива свой Национален хепатититен план. Смятам, че това е добър пример за всички европейски държави като израз на добра политическа воля и съпричастност към темата, както и ефективна дългосрочна стратегия за борба с хепатита“, каза д-р Станимир Хасърджиев, изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA).
България отдавна работи в посока ограничаване разпространението на хепатит у нас. Добър пример за това е ваксинационната програма за хепатит В, която обхваща всички, родени след 1992 г. Превенцията, изследванията, ранното диагностициране и достъпът до лечение могат да спасят много хора от необратимите и дълготрайни ефекти на вирусния хепатит. Само в Европа заболелите от хепатит В и хепатит С възлизат на 14 милиона души, като годишно 122 хиляди от тях умират.