Дъждовете и бурите уж пречистват въздуха, но на практика могат да влошат състоянието на хората със сенна хрема. Това разказа в предаването „На кафе“ по Нова телевизия алергологът д-р Мариана Мандажиева (Вижте видеото по-долу). От една страна влажното време намалява количеството на отделяните полени, особено ако времето е хладно. Самите поленови зърна обаче не понасят влагата – от нея те се разпукват и тогава алергените се отделят в околната среда.
Още по-рискови за алергичните хора са гръмотевичните бури. Проникването на студен въздух в атмосферата сваля ниско полените. Поленовите зърна се разцепват и по-лесно проникват в белите дробове. Затова при буря с мълнии е по-вероятно да провокират астматичен пристъп у предразположените хора.
Любопитен факт е, че някои полени като брезовите, причиняват бронхиална астма по-често при мъже и то на възраст 30+ години, посочва д-р Мандажиева.
Непрестанното нарастване на случаите с поленова алергия (сенна хрема) е донякъде свързано със замърсяването на въздуха. Индустриализацията на обществото, интензивният трафик по улиците водят до излъчване на повече вредни емисиите в атмосферата. Значение имат и климатичните промени, които карат растенията да поддържат цъфтеж от февруари до ноември. Финият прах във въздуха повишава агресивността на полените и така те имат по-голям потенциал да проникват и да дразнят имунната система.
Дървесни, тревни полени, които най-често правят алергия
Дървесните полени най-рано започват да създават проблеми на алергичните хора. Цъфтежът на някои започва още през декември, януари – леска, лешник, елша са най-ранните.
Противно на разпространеното мнение, че пухчетата на тополите провокират алергия, д-р Мандажиева подчерта, че те не причиняват такава реакция, но могат да бъдат носител на други полени. Чистите пухчета могат само механично да дразнят лигавицата.
Друг полен, който често се игнорира, е на кипариса. Кипарисът е причинител на зимната полиноза, цъфти много рано през януари в Средиземноморието, затова протича с алергичен ринит и много рядко причинява конюнктивит, но когато се случи, очите се засягат тежко. Причинява още суха кашлица, затова алергията към кипариса често се бърка с инфекции.
Алергията към брезовите полени се среща често. Причинява неприятни симптоми като типични риноконюнктивити.
Кои са причините за появата на сенна хрема?
Поленовите зърна съществуват от дълги години, но сякаш едва в последните десетилетия разпространението на сенната хрема взема невиждани мащаби. Дължи се на няколко фактора. На първо място е генетично предразположение, свързано с промени на гените в резултат на околната среда. На второ място е сенсибилизацията. Това е осъществен контакт със съответния полен, при който се изработват антитела. Те от своя страна провокират алергия при следваща среща. Третото условие за разпространението на полинозата е околната среда – глобалното затопляне и замърсяването на въздуха.
Гледайте във видеото цялото интервю на Гала с д-р Мандажиева!