Новата детска онкология в непосредствена близост до Правителствена болница, ще бъде построена със средства на баща, загубил 15-годишната си дъщеря от тежко онкологично заболяване. Клиниката ще е копие на центъра „Джонс Хопкинс“ в Ню Йорк, съобщи проф. Драган Бобев (на снимката), шеф на детската онкохематология, която сега е до ИСУЛ. Тя ще се премести в новата болница, след като тя бъде изградена. Първата копка ще е след около месец.
Причината бащата да строи копие на американска клиника у нас е последната воля на починалата му дъщеря. Именно в центъра „Джонс Хопкинс“ се лекувала 15-годишната Лиа. Терминално болното момиче било докарано в Правителствена болница, където са последните й дни, затова и новото лечебно заведение ще е именно там.
Новата болница ще има същия леглови капацитет като сегашната детска онкохематология – 33-40 легла, поясни проф. Бобев. Тя обаче ще отговаря на всички съвременни стандарти, които се изискват за такива специализирани болници по отношение на лаборатории, трансплантационен сектор, оборудване, диагностични звена. В новата болница, която ще носи името на Лиа, ще се наблюдават, лекуват и диспансеризират болните деца.
„ние вършим това и при сегашните условия, но променените битови условия и диагностичният капцитет ще станат по-добри. Ще можем да използваме всички лаборатории и клиники в съседство, което ще ни даде възможност да се прилага по-добре съвременна диагностика и лечение. По-различна ще бъде молекулярно-генетичната диагностика. В момента тя се извършва на едно място у нас – в Националната болница по хематология. На тази лаборатория й липсва капацитет, който зависи от финансирането“, коментира още онкохематологът.
Диагнозата на Лиа е много тежка – вид мекотъканен тумор. При нея смъртността е 30-40%, особено ако не е диагностицирано навреме и става дума за хистологични особености, допълни проф. Бобев. Заболяванията като на Лиа са само около 10% от онкологичните страдания в детската възраст. То е открито когато детето е на 10 г. и мечтае да стане балерина. Родителите я водят по най-реномираните клиники в света, но никой не успява да я излекува. Семейството, което сега е разделено, има още едно по-малко дете.
„Бащата изпълнява своя дълг, защото това е последното желание на детето му. Жестът му е признак на висок морал, хуманна отдаденост и благородство, нещо, което малко българи биха направили в наши дни“, каза още проф. Бобев.
Дори след 55 г. като лекар не мога да прежаля лесно загубата на пациент, добави професорът. Той призна, че съпреживява трагедията не по-малко от родителите. „Наскоро в един и същи ден загубих две момчета – на 16 г. и на 17 г. По-големият – Йордан Стоев, ходи за трансплантация на стволови клетки в Германия, а другото се подложи на същата процедура в детската онкохематология. Но има случаи, когато трансплантацията не е решаващият фактор за благоприятният изход“, завърши проф. Бобев.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ