Нито лекарите, нито самите болни обръщат достатъчно внимание на болката, става ясно от първото проучване по темата у нас. Хората търсят помощ първо при джипито, после при друг лекар, при фармацевт и едва на 4-то място идва специалистът по болката, съобщи Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, осъществила проучването.
Някои се самолекуват, а близо 50% пък не вземат предписаните им лекарства поради страх от странични ефекти. Има разпространено схващане, че който редовно пие обезболяващи, става наркоман, добави д-р Николай Йорданов, анестезиолог от онкоцентъра във Враца. Затова често болните от рак криели за болката си. Друга причина да не признават за нея е, че я приемат като признак, че болестта им наближава своя терминален край. Над 90% от българите с хронична болка не успяват да я овладеят, но не смеят да търсят експертна помощ за разлика от западноевропейците, допълни д-р Хасърджиев. Причината е в недружелюбната и ограничаваща здравна система. В други страни гледат с много повече уважение на симптомите на пациента, разказа Хасърджиев. Той си счупил тежко крака в Малайзия. В болницата там го оперирали и му поставили 10 пирона и пластини. От отделението по болка обаче непрекъснато се интересували дали медикаментите в достатъчна степен го пазят от неприятни усещания. Имах система с обезболяващи, чиито степени можех лесно сам да регулирам, обясни Хасърджиев. Благодарение на добрата анестезия лекарите го изправили на крака още на втория ден след тежката операция, като го научили как сам да ходи и дори да се качва по стълби. У нас след подобна операция в болницата дават обезболяващи хапчета и най-много при особено силни болки бият една инжекция. Разликата в отношението към човешкото страдание е огромна, ще се борим то да се промени и у нас, добави Хасърджиев.
Проучването сочи още, че 63% от хората с хронична болка губят радостта си от живота, а при 40% тя се отразява и на сексуалния им живот.
СНИМКА: ДАК