Не само пациентите, но и личните лекари не знаят достатъчно за хепатит С, за да насочват хората навреме към изследване. Това става ясно от ново проучване на Световният хепатитен алианс, публикувано днес за първи път. В него са анкетирани хора, които се лекуват от хепатит C.
Картината е доста тревожна. Ниската информираност както сред пациентите, така и след медиците, си остава основно предизвикателство. Едва 42% от пациентите са знаели какво е хепатит C преди им бъде поставена тази диагноза. 19%, едва един от петима, са били насочени към изследване за хепатит C, въпреки че са съобщили за симптоми на заболяването пред лекар. Само 27% от пациентите заявяват, че при поставяне на диагнозата са получили толкова информация, колкото им е била нужна.
Хепатит С е сериозна инфекция, която се предава по кръвен път. Дълги години може да остане незабелязана, но в даден момент да се стигне до усложнения като цироза или рак на черния дроб. В проучването болните признават, че хепатит C има много силно влияние върху живота на хората (26,4%). Над 1/3 от анкетираните казват, че хепатит C има от средно до много силно влияние върху емоционалния им живот. 21,4% заявяват, че заболяването има много силно влияние върху психическото и душевно здраве на пациента.
Други обезпокоителни данни сочат, че едва 2% от отговорилите са били информирани за заболяването чрез държавни кампании. Само 12% са получили информация от пациентски организации, 20% от личния си лекар, а 44 на сто – от медиите. Изследването е проведено в рамките на глобално проучване на Световния хепатитен алианс и обхваща почти 4000 души с хепатит С. В България в анкетата са участвали 145 пациенти.
Добрата новина е, че от 1 март 2016 г. пациентите, които страдат от хепатит C и са в най-тежко състояние, могат да се лекуват и в България с най-съвременните терапии, които се прилагат в Западна Европа и САЩ, ето защо лечението на заболяването вече не е проблем. Данните от проучването обаче идват, за да покажат, че имаме още много работа в посока подобряване информираността и достъпа до профилактични изследвания за заболяването, коментира д-р Хасърджиев, председател на НСБХ „Хепасист“.
Пълното проучване можете да намерите тук:
