Марихуаната често е рекламирана като безвредно средство за създаване на положителни емоции и наслади. В практиката си обаче виждам доста пациенти, при които тя се оказва в дъното на психози и страхови неврози, разказва д-р Дора Пачова (на снимката долу), лекар хомеопат и председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България. Затова винаги разпитва за марихуана млади пациенти с подобна симптоматика.
Момиче в 10 клас например отключва много силна страхова невроза след събиране на група от класа. Пробвало със съученици амфетамини и марихуана. “Естествено, децата имат нагласата, че ще им се случи нещо хубаво, но понякога става точно обратното. След първоначалния шок те се притесняват да кажат на родителите какво им се е случило. Страхуват се и да откажат на приятелите, защото рискуват да бъдат изхвърлени от групата. На тази възраст това е изключително болезнено”, описва случая д-р Пачова.
Момичето спира да контактува със съучениците си. Отказва да ходи на училище. Семейството дълго време се е чуди какво се случва докато накрая решава да потърси специализирана помощ. Истината излиза наяве едва при разговор на д-р Пачова насаме с момичето.
Вижте още: Уроци по самоконтрол при страхова невроза и панически атаки
Реакцията към тези наркотични вещества е много индивидуална, пояснява хомеопатът. Свързана е с броя рецептори в мозъка към тези вещества. Някои хора не са чак толкова чувствителни към субстанциите и имат леко приятно преживяване. Други обаче имат много рецептори и за тях това преживяване може да бъде твърде интензивно.
Упойващи вещества отнемат волята и самоконтрола
Други сериозен риск при употребата на марихуана и упойващи вещества е увреждането на волята. За такива хора дрогирането е приятно, но ги превръща в мързеланковци. Имат много идеи, велики планове, но предпочитат да лежат на дивана и да ги отлагат за неясното бъдеще.
Често това са млади хора, но има и такива, които вече са родители. Драмата на другия партньор е много голяма. Остава сам да се справя с децата, с работата и с всички ангажименти по дома. А партньорът им не е готов да се откаже от своето удоволствие.
Друг случай от практиката: Младеж на 20 г. бързо губи контрол върху волята си след употреба на марихуана. Започва да шофира твърде бързо. Съзнанието му казва, че не трябва да прави така, но той не може да контролира собствената си воля. Търси помощ от д-р Пачова след няколко ситуации, които са го изплашили сериозно. Страхът донякъде бил свързан с подозрението, че нещо не е добре. Лекарите не откриват никакво заболяване. Оказва се, че проблемът е в загубата на самоконтрола над волята.
Бяха нужни доста усилия от страна на семейството и на мен като терапевт, за да върнем нещата по местата, посочва д-р Пачова. Добрата новина е, че ако човек навреме се обърне към специалист или хомеопат и спре да употребява стимулантите, създали проблемите, може да се възстанови. За съжаление в практиката си лекарката има и пациенти, които неусетно са увеличили дозата, стигнали се до някаква критична точка и тяхната психика се е пропукала необратимо. Употребата на опиати може да отключи и шизофрения.
Дори само един-два опита с марихуана може да създадат проблем, споделя впечатления д-р Пачова. Някои от нейните пациенти получават страхови преживявания още при първия контакт с марихуаната. При други минават години, преди проблемите да станат осезаеми. Всеки родител трябва да говори с децата си по тези въпроси, когато те станат на 14-15 г.
Хомеопатия при страхови неврози след марихуана
Когато стане ясно, че в дъното на проблемите е марихуаната, д-р Пачова първо показва на пациентите учебник. “Чета им хомеопатичната картина на канабиса и тогава те сами се убеждават във връзката между опиатите и тяхното състояние. Виждам, че когато виждат как нещата са описани, това дава ефект. Тази субстанция може да доведе до нарушаване на възприятието за близо и далече, за големината на предметите и усещането за време”, разказва лекарката.
Когато пациентите видят описан техния проблем в учебник, това има силно въздействие. Хомеопатията по принцип разполага със стотици субстанции, които могат да лекуват различни психотични състояния. Едно от тях е лекарството страмониум на основата на татул, който е отровно растение. Хомеопатичният препарат има ефект върху психиката на пациентаи върху физиката му. С него много успешно могат да бъдат лекувани страхови преживявания, отключени по най-различни причина.
Страмониум помага и при други ситуации. Човек, преживял някаква форма на насилие, впоследствие или развива множество страхове или голяма агресия. самият той става насилник. Това се случва с много хора в реалния живот, дори при деца.
Един от малките пациенти на д-р Пачова е момче на 3 години. В детската градина е преживяло силна уплаха от друго дете. Започва са плачи нощем и преживява драми насън. Родителите се затрудняват да го събуждат. През деня се плаши от всичко. С хомеопатично лечение страховете му се уталожват. След няколко месеца детето тръгва в друга детска градина. Там обаче то започва да се държи агресивно, да хапе и да бие другите деца. Реакцията му е защитна на това, че попада в нова среда, където не знае какво ще му се случи.
Психичната травма може да се прояви дори след много години. Например катастрофа, личен конфликт, друго травмиращо събитие. Човек не си дава сметка, но понякога след месеци или години организмът изважда на повърхността този стрес. Поводът може да е сходна ситуация, макар и много по-лека.
Получава се събиране на ефектите, на старото и новото преживяване. Така една елементарна ситуация може да провокира повърхността паник атака. Оказва се, че нейните корени са 5-10 г. назад, когато човекът е преживял катастрофа, макар и без физическа травма. Ролята на хомеопата е да успее да разбере причинно-следствените връзки. Той е обучен да задава въпроси и да наблюдава реакциите, езика на тялото. Понякога самоосъзнаването е достатъчно, за да настъпи подобрение. Ако човек осъзнае, че реагира по определен начин заради някаква ситуация в миналото, той може да изчисти и да преодолее този свой модел. Но ако стресът е много силен и запечатан в подсъзнанието, пациентът не може да се справи сам. Невинаги дори е достатъчно само едно хомеопатично лекарство.