Млечнокиселите бактерии, които се използват като пробиотици за подобряване на състоянието на храносмилателната система, могат да защитят от различни подтипове на грипния вирус А. Това показа ново проучване на учени от Университета в Джорджия, САЩ. Ефектът се наблюдава по две линии. Първата е, че пробиотиците помагат за намаляване на теглото след инфектиране с грипа. Втората полза е, че пречат на размножаването на вируса в белите дробове, съобщиха световни научни сайтове като ScienceDaily и други.
Вирусите на грипа от типа А имат доста подтипове. Характерното за тях са определени белтъци по повърхността – хемаглутин (НА) и невроаминидаза (NA). От типа А е и популярният през последните години свински грип, който атакуваше и много млади хора в разцвета на силите им.
Вижте още: Защо грипът е много по-опасен от настинката
Ферментиралите храни също съдържат млечнокисели бактерии
Има 18 различни подтипа хемаглутин и 11 подтипа невроаминидаза. Такова голямо разнообразие подтиква учените да търсят универсално средство срещу грипа. Работейки по този въпрос, експертите установили, че ферментиралите плодове и млечни продукти съдържат разнообразни млечнокисели бактерии. Някои щамове от тези полезни бактерии са способни дори да се борят с опасни бактерии като Streptococcus pneumoniae, а също и вируси, които предизвикват простуда и грип.
Учените от Джорджия изучили противовирусните свойства на щама млечнокисели бактерии Lactobacillus casei DK128 по отношение на грипа. Те били изолирани от ферментирали плодове. Лабораторни гризачи били заразявани с вируси на грипа тип А (H3N2 или H1N1). След това им въвеждали през носа от лактобацилите DK128. Наблюдавал се имунен отговор от широк спектър на действие. Казано иначе – пробиотиците активирали мощно имунната система. Повишавала се концентрацията на клетките макрофаги в алвеолите на белите дробове и дихателните пътища. Появявали се специфични антитела, падало нивото на противовъзпалителните цитокини и клетките на вродения имунитет.
Наблюдавал се и друг положителен ефект от употребата на пробиотици. У животните се развивал вторичен имунитет към вирусната инфекция, предизвикана от други подтипове на грипа.
Освен че оживявали след заразяването с грип, животните, които получили пробиотици, отслабвали с 10-12%. Ако пък те получавали лактобацилите преди самото инфектиране, то в белите им дробове се откривали с до 18% по-малко вируси на грипа, отколкото при контролната група.
