Двойно повече инсулти и почти тройно повече инфаркти у нас в сравнение със света

Българите пият, пушат и вземат медикаменти по-често отколкото средно за света, а здравето им е в по-голям риск. Това показват резултати от международното проучване „May measurement month”. Проучването откри, че у нас 11,5% са с диабет срещу 8,5% средно за света, 13,8% от сънародниците ни са преживели инфаркт срещу 4,6% за света. Два пъти повече са и българите с прекаран инсулт – 6,4%, срещу 3,2% средно за света.

Лечението на кръвното не дава резултат при всеки втори

Неконтролираното високо кръвно е един от големите проблеми в тази връзка. Всеки втори българин, който се лекува за хипертония, е с лош контрол на кръвното си налягане. Въпреки че по-голяма част от хората у нас знаят за медицинския си проблем и се лекуват в сравнение с тези по света, те са с по-висок риск от развитието на различни хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабет, бъбречна недостатъчност и др.

Това показват основните изводи от глобалното проучване – „May measurement month”, осъществено от Международното дружество по хипертония (International society of hypertension) през 2019 г., в което България се включи за първи път. Резултатите бяха оповестени от проф. Арман Постаджиян по време на научния конгрес „Артериале 2020 – кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие“, което се провежда в София от 31 януари до 2 февруари.

Събитието се организира от Българската лига по хипертония и е част от научните форуми за 2020 г., одобрени от European Society of Hypertension. Сред лекторите в него са проф. Джузепе Манчия, проф. Ролан Ашмар, проф. Драган Лович, акад. Лъчезар Трайков, проф. Арман Постаджиян, проф. Цветалина Танкова, проф. Борис Богов и др.

Основната цел на международното проучване „May measurement month” бе да заостри вниманието на обществото върху артериалната хипертония и неблагоприятните последици, до които води лошият й контрол, както и да се подобри лечението на хората с високо кръвно налягане. В проучването бяха включени 1.5 млн. души от 90 държави, сред които и България. Изследването у нас бе проведено от  Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната – всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха участие близо 160 медицински специалисти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на средна възраст 58.8 години.

Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония

Това означава, че те или са били на терапия за високо кръвно или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg. 671 от установените хипертоници са били ново диагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със състоянието си. Въпреки че делът им е по-висок от средния за света – 59.5%, наличието на добър контрол над хипертонията у нас е по-нисък.

997 от установените хипертоници на терапия или едва всеки втори (48%) е с добър контрол на артериалното си налягане, срещу 60% средно за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре контролираните хипертоници на терапия спада – 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър контрол – 38.51%. В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, отколкото средно за света. 74.08% са хипертониците у нас на терапия съответно срещу 55.3%.

Пиене, пушене и затлъстяване са основни причини за това, че сме по-болни

Една от основните причини за тези диспропорции е нездравословният начин на живот, който водят сънародниците ни, смятат специалистите. 20.3 е процентът на пушачите, 30.7 на консумиращите алкохол поне веднъж седмично сред скринираните българи на средна възраст от 58.8 години, срещу 12.3% и 7.5% средно за света, каза проф. Арман Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% срещу 28.6% средно за света, а със затлъстяване – 23%, срещу 11.5% за света, показват още данните.

За съжаление картината не е по-различна и сред по-младото население. Ако извадим процентът на хората между 40 и 50 години, които са с наднормено тегло, пушат или пият, цифрите за някои показатели дори са по-лоши, допълни проф. Постаджиян. Не добрият контрол на артериалната хипертония в комбинация със затлъстяването и останалите вредни навици обаче водят до съществени рискове за здравето на всеки човек. Те повишават опасността от появата на диабет, бъбречна недостатъчност и дори инфаркт или инсулт. Данните от изследването го потвърждават.

Защо зле контролираната хипертония е риск здравето

Проф. Арман Постаджиян, Началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“:

Артериалната хипертония е най-разпространения контролируем рисков фактор, който обичайно предхожда и отключва множество други отклонения в метаболизма, които при съпътствъща артериална хипертония имат по-агресивен ход.

Традиционно отчитаме големите съдови събития (честотата на инфаркт и мозъчен инсулт) като показатели, отразяващи контрола на заболяването. Съвременни проучвания обаче акцентират върху ранни промени в прицелните органи, като етап, предхождащ клинично изявените събития. Подобни промени включват начални етапи на когнитивни нарушения, на съдовото, бъбречно и сърдечно въвличане, които трябва да се познават с оглед навременна и адекватна превенция.

Това е и основна цел на провеждания научен симпозиум, в който освен теоретична има предвидена и значима практическа част с обучения за оценка на съдовата функция.

Проф. Цветалина Танкова, Началник на Клиниката по Диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”:

Артериална хипертония  се среща два пъти по-често при хора със захарен диабет в сравнение с хора с нормални нива на кръвната захар. Наблюдава се при около 30% от пациентите със захарен диабет тип 1, и при 50 до 80% от пациентите със захарен диабет тип 2, при които се съчетава и с други кардио-метаболитни рискови фактори. От друга страна, захарен диабет се наблюдава 2.5 пъти по-често сред лица с хипертония в сравнение с хората с нормално артериално  налягане.

Отдавна вече не се говори само за контрол на нивото на кръвната захар при захарен диабет, а за контрол на всички съпътстващи диабета сърдечно-съдови рискови фактори, вкл. и артериалната хипертония. Добрата новина е, че новите групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 имат множество плейотропни ефекти, като водят и до снижение на артериалното налягане.

Проф. Борис Богов, Клиника по нефрология в УМБАЛ „Александровска“:

Хроничните бъбречни заболявания са едни от най-разпространените медицински състояния на зрялата и напредналата възраст, особено в развитите страни, където застаряването на населението им отрежда едно от първите места сред причините за смъртност. За България статистиката сочи, че 12,89% от населението страда от едно или друго хронично бъбречно заболяване. Болестността у нас е почти двойно по-висока от повечето западноевропейски страни, където тя е в диапазона 6–8%.

Според статистически данни за нашата страна 38% от случаите на хронични бъбречни заболявания възникват на фона на захарен диабет, а други 28% – на фона на артериална хипертония. С други думи, 2/3 от болестността от хронични бъбречни заболявания се дължат само на две заболявания – диабет и хипертония. От своя страна, ХБЗ е свързано с нарастване на сърдечно-съдовия риск, като повечето пациенти с ХБЗ в крайна сметка умират поради сърдечно-съдови причини. Сърдечно-съдовият риск нараства успоредно с понижението на гломерулната филтрация под 60 mL/min.

Артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания. Високото кръвно налягане е сред водещите причини за прогресивно увреждане на бъбречната функция. Хроничната бъбречна недостатъчност, независимо от произхода й, налага стриктен контрол над артериалното налягане, за да бъде отложено във времето пристъпването към заместителна терапия като хемодиализа или трансплантация.

Резултатите от няколко проучвания демонстрираха 4 пъти по-висока честота на терминалната бъбречна недостатъчност при хора с артериално налягане над 210 mmHg (за систолно) и над 120 mmHg (за диастолно). Анализ на няколко клинични проучвания показва, че стабилизиране на бъбречната функция се постига при овладяване на систолното артериално налягане до 110-129 mmHg или средното артериално налягане до 90-95 mmHg, независимо от вида антихипертензивна терапия.

Съвременните нефролози препоръчват пациентите с хронично бъбречно заболяване да се стремят да поддържат артериално налягане под 130/80 mmHg.